От кухнята: Как се прави „Музикална история“, част III

„Музикална история“ е рубриката, разказваща за световните поп и рок хитове, която правя за „Дарик радио“. В предишната част разказах за това как се определят и подреждат хитовете, както и за първия етап на работата, свързан със събирането и обработването на информация. Тъй като това е един от най-сложните етапи в процеса, позволявам си още малко да поговоря за него, за да доуточня неща, останали неизяснени докрай.

Факти и интерпретации

Разказването на една история е нещо изключително отговорно. То е такова, защото веднъж влязло в ефира, негов запис влиза и в архива на радиото и остава там дълго занапред. Ако една статия, която пиша в блога си, мога да редактирам, да актуализирам спрямо някои промени, да поправя своя установена грешка в нея, то предаването следва да е един вече завършен продукт, за който нямаш втори шанс. Ако нещо си пропуснал, вторият ти шанс е да го кажеш в историята към друга песен от същия изпълнител, албум, период или жанр. Ако обаче си казал нещо невярно или непроверено, няма как да го поправиш. Затова единственият ти шанс е да го провериш максимално добре преди финализирането на текста и записа. Това е причината подготовката на историите зад много от песните да започва повече от месец преди излъчването на техните аудиоверсии в радиоефира. Това позволява да имам нужното време за по-детайлната проверка, за каквато човек няма шанс, ако работи седмица за седмица. Например, възможно е отговорът на някой въпрос да се съдържа в конкретна книга, която не е налична в електронен вид в моя архив. Аз трябва да я потърся, а ако не я намеря, да поръчам някоя библиотека да ми я предостави с изследователска цел в електронен вид. Признавам, че понякога се обръщам и към неформални групи за разпространение на електронни книги, както и че се възползвам от библиотеките за незрящи, където може да се сканират определени заглавия, за да са достъпни. Но по-големият процент от книги, които са ми нужни, са на английски език и не се намират никъде в български библиотеки, а  често не са и превеждани. Имало е случаи, в които невъзможността да се добера до важен източник ме отказва да запиша историята зад конкретна песен и я заменям с друга, която за мен има по-завършен вид. Това от своя страна налага още по-предварителната подготовка за десет, петнайсет истории напред, защото би било коректно да следвам изрично програмата на песни за конкретно десетилетие, която вече съм предоставил на водещия, а понякога и на редактора на сайта. В някои случаи източникът е дълго интервю на английски език и докато не го прегледаме с човек, който в дълбочина познава езика, докато не фиксираме заедно с него какво точно се казва, не бих желал да завършвам историята. В началните седмици доста трудно ми бе да преценявам колко време ми е необходимо, за да завърша етапа, свързан с търсенето и подбора на информацията. Случи ми се с няколко епизода да има място за вкарване на още разказ в тях, но времето ми бе ограничено и не успявах докрай да проуча нещата. Но след първите трийсет епизода, този проблем беше преодолян, защото си взех преднина в подготовката на новите истории, можех паралелно да работя по няколко от тях и да попълвам ежедневно с нови данни и подробности.

След като приключи попълването на най-важната информация в основния ми работен файл, започва нейното подреждане. Пак се връщам на аналогията с пъзела от предишната част. Аз все още не знам как ще изглежда целостта, макар да имам бегла представа и някакво заложено намерение. Но ако приемем, че пъзелът се подрежда по някакви общи правила, то аз прилагам тези правила на практика. Може би много от вас са забелязали, че между подредбата в повечето случаи има голяма прилика. Тя винаги започва с откриващо изречение, представящо песента, и завършва с такова, което в най-общ план обобщава нейния принос за историята. Обикновено това са общи и клиширани изречения, в които не се съдържа нещо специално, но служат за начало и край. Нуждата от тези неща дойде оттам, че редакторът на сайта поиска началното изречение да е кратко и въвеждащо, за да му служи като подзаглавие при оформлението на текста в сайта. Изречението служи и за да бъде преход от началния звуков сигнал на рубриката към първото пускане на ключов откъс от началото на песента, което да подскаже коя е тя. Финалът също е по-скоро с цел завършваща фаза на аудиоверсията, по която да се нагласи и завършващата му част с отстояние на говора от песента по начин, че да останат няколко секунди до нейния край. За звуковата картина ще поговорим по-подробно в следващи части. В началото, след откриващото изречение, има два основни варианта, по които разказът продължава. По това кой е използван можете да познаете дали материалът за тази история е бил обилен, или по-скромен. Когато имам по-богат материал, започвам конкретно с песента и предисторията в нейното написване. Кога и къде става това, кои хора се включват, кой с какво допринася в мелодията и текста, кога е завършена демо версията, как реагират на нея от продуцентската фирма и хора от персонала, как се променят вариантите до финалния запис, как се осъществява този финален запис, с какви инструменти и технологии е създаден… След като се разкаже тази част, се дава фактологичната информация за дати и места на записи и издаване, продуцентски екип и музиканти, присъствие на песента в класациите и препратки в съвременната поп култура. Може последователността да варира, но в общи линии се запазва такава. При втория вариант, в който няма толкова данни за самата песен, историята се започва с живота на автора, или с периода, когато той създава албума, от който е съответната песен. Чак след тези въвеждащи думи идва ред на конкретната песен и нейното реализиране, като се следва същия модел, но в по-съкратен вид. Понякога, макар и рядко, около създаването на песента има някаква наистина дълга и интересна история. Мястото, на което я поставям, зависи от нейния обем. Ако е много дълга, тя е основата, разбира се, около която другите факти се нареждат неусетно и като по една вече изровена пътека. Иначе казано, фактологията се вмъква, за да пояснява историята, а не звучи като суха енциклопедична извадка насред разказа. Това е най-благодатният и приятен начин за разказване. Разбира се, невинаги имаме такива благодатни истории, а понякога, когато ни изглежда, че имаме, те звучат като допълнително измислени и украсени с чисто маркетингови цели. Затова много е важно да се чете голям брой източници, за да се види какво се е случвало в съответния период и как то е било интерпретирано по-късно от всички участници. Така се разбира каква част от историята е автентична и каква – добавена от авторите, или от различни разкази, свързани с легендарния за публиката статут на песента или нейните изпълнители. Мисля, че вече съм добил сетивата да улавям кога има и фалшив елемент и да го отсявам, като предупреждавам слушателите и за него, за да не срещнат някой ден захаросания вариант и да помислят, че той е по-верният, а аз съм ги заблуждавал. Таблоидите много обичат да създават истории от дреболии, особено сензационни, в които има намесена любовна интрига, караници, грозни прояви, наркотици, секс и други пикантерии. Много хора, бързащи да подготвят материалите си по темата, стъпват на тези варианти и неусетно те стават толкова популярни, че се изисква сериозно сърфиране в мрежата, за да се разбере каква част от историята лежи на реални свидетелства.

Има и други още по-сложни ситуации, заради които ще направя кратко отклонение. При тях самите артисти, изкушени от голямата известност, сами поддържат имиджа си с подобни истории. Тогава трябва много внимателно да се балансира между техните версии, тези на музикалните критици и на останалия персонал по създаването на песните, от което по-общо наблюдение може да се извлече някаква обективна преценка. А дори и да не се стигне до такава, да се представят версиите на различните хора, замесени в историята, и да се даде свобода на слушателя да реши коя му харесва повече и я смята за по-достоверна. Обикновено аз като автор винаги имам мнение накъде клони действителността и си позволявам коментари в този смисъл, които пряко или косвено да покажат моето отношение, но без да го налагат като безалтернативно и най-правилно. А и в края на краищата, когато сам човек не е свидетел на една ситуация, и знаейки колко много неща движат ума и емоциите на хората и мотивират избора им как ще разкажат една история, нормално е да имаме много наум за достоверността на която и да е версия. Всъщност за мен историята не бива да се чете като Библията, или като някаква безусловна Истина, която винаги е вярна. Тя е сбор от извори и свидетелства, които приемаме такива, каквито са, а на база на тях можем да изграждаме някакви тези и да ги аргументираме, но не и да проповядваме миналото като вече веднъж и завинаги правилно разбрано. А да не говорим, че тази история, за която разказвам, е от миналия век. Все още има нейни живи свидетели, които не са разказали всичко. Има неща, които е трудно да се оценят от такава близка дистанция и преди да са настъпили следващите генерации. Само в първата година на рубриката починаха много хора, които са важни за тази музикална история, а други продължиха да ревизират свои стари записи и да издават нови. Така че историята тече и ние просто я спираме като на забавен кадър и се мъчим да го погледнем максимално дълбочинно, за да видим пластовете, да разчетем съдържанието им. И, разбира се, колкото и да сме изкушени да търсим причинността и историчността на всяко явление, да не се поддаваме на манипулации и да не вървим по грешни стъпки на интерпретацията. Понякога могат да се изградят доста сносни на външен вид теории за произхода на една песен на база на поредица от погрешни тълкувания, които пък са направени въз основа на неверни твърдения и откъслечни податки и са попълнени с догадки от различни автори. Ако търся лесно решение, мога да взема тези вече широко тиражирани теории, да ги приложа и да сметна, че съм си свършил работата. Но  само ще съм спомогнал заблуждението да пусне нов корен. И ако някъде и някога друг сериозен източник тотално отхвърли цялата тази моя теория, стъпвайки на достатъчно сериозен опит и на проверена информация, ще проличи колко сляп съм бил за другите интерпретации и как не съм положил достатъчния труд, за да мога поне да предугадя, че може разкриването на историята да се доразвие в други перспективи, или в този определен план.

 

Подборът

Дозирането на това какво да влезе в крайния вид на историята не се случва по време на събирането на материала, а чак в момента, когато този материал бъде подреден и се види неговият общ обем. Обемът на текстовете почти винаги е сходен, като разлики се наблюдават в първите няколко епизода, както и в епизодите, в които имам предварителната нагласа, че ще представям повече музикални илюстрации и затова няма да имам времето да прочета по-обемен материал. Но в този етап аз още нямам представа дори и за това.

За да обясня как става изграждането на историята, трябва да се върна на етапа на прехвърляне на информация от различните източници. Вече загатнах, че в началото това прехвърляне често става непоследователно, особено при по-богати на материал истории. Искам да се спра на това малко по-подробно.

Дали една песен ще даде много материал си личи още от първоначалното търсене за нея и от съдържанието на първите няколко резултата, изведени чрез Google на база на ключови думи. Ако още на такъв ранен етап усетя, че ми предстои много преписване и прехвърляне на данни, не следвам никаква структура и просто преписвам всичко, което ми се струва важно. В тези случаи дори все още не ползвам онзи работен файл, където, както в предишната част поясних, държа по-маловажните и второстепенни неща. Дори и те попадат все още в основните бележки, защото не знам колко второстепенни ще станат с времето. И така, в морето от неструктурирана информация, която събирам, нещата се увеличават с всеки нов за мен материал, който прочета. Понякога, когато прочета две подробности от различни места, свързани с един и същ елемент в историята, а вече съм въвел първата в бележките си, я търся по ключова дума сред тях и щом я намеря, под нея добавям и втората, за да се наслои там информацията. В случай, че те се отричат една друга, или има известно вариране, на по-късен етап проверявам двете твърдения поотделно, за да разбера кое се доближава повече до действителността. На този принцип добавям неща и на други места. Ако прочета по-подробен материал за конкретен елемент от историята, търся местата в текста, където съм си писал нещо по това, преглеждам вече въведената информация и я попълвам с новите за мен подробности. Ако новата информация по-ясно представя нещата и обезсилва част от написаното дотогава, изтривам онази, която вече не се вписва в картинката. А ако между двете има разминавания, които още не са проверени, просто се пишат и двете опции и се оставя за по-късна проверка. От време на време, за да се улесня, премествам част от данните на конкретни нови места, където биха имали връзка с други вече вписани неща и така да се предпостави някаква финална последователност. Така постепенно започват да се оформят отделни сегменти от натрупани бележки, разказващи за конкретни елементи от историята. И така, ако говорим условно, на първата страница от бележките ми остават нещата около създаването на песента, на втората са подробности по нейното издаване и популяризиране, на третата са отзивите и местата в класациите, на четвъртата са вече препратките в съвременната култура, кавърверсиите и другите известни варианти, направени от изпълнителите. А на петата страница има разни неща за авторите и изпълнителите и как се е развил техния живот до момента, в който историята се разказва.

Ето как текстът започва да се структурира. Представете си сега как по същия този начин на всяка от тези вече споменати страници има по пет-шест подтеми, в които се прави същото разместване с цел прокарване на някаква водеща линия, изграждане на рамката, в която ще се разпростре тази история.

И така, в началото, когато съм попълвал основния си файл, съм го правил с всичките подробности, които ми се предоставят от статиите. Впоследствие започва тяхното съкращаване и обединяване, което е най-трудната и неприятна част. Вече разбрахте защо е трудна. А е неприятна, защото тук рядко се научават нови неща. По-скоро се работи върху вече намерената информация и как тя да се подреди, съкрати и представи. Често е нужно информацията да се чете много пъти, да се разместват разни елементи десетки пъти, да се преглеждат наново, за да се види дали при разместванията някои нишки не са прекъснати и ако са прекъснати, да се намери начин как да се свържат по-нататък, без да изглежда като закърпване, а като нещо предварително преценено. Дори сега, когато пиша този текст, се опитвам да следвам структура, която да позволи да навлезем в процеса на работа. Изложено в структура, съдържанието много по-добре се разбира и помни.

Но най-важното качество на структурирането е, че нищо важно не се изпуска, а по-маловажното може да се претегли и да се види колко от него влиза в разказа и колко остава за някой следващ път. Ако има връщане към същия период и същия музикален екип, няма нужда всички подробности да се сервират наведнъж, защото за по-малко популярните песни материалът е по-беден и съответно предвиденият обем остава незапълнен.

Четейки всичко, написано дотук, човек може да сметне, че структурата и обемът са ми най-водещите в работата. Но те всъщност са рамките, в които се разполагам. По-важното, разбира се, е качеството на информацията, нейното съдържание. Неслучайно наблягам на обема и структурата досега, тъй като говорех за случаи, в които разполагам с неограничена по обем и неструктурирана информация, която все пак трябва да бъде направена по-консистентна, нещата да станат по-взаимосвързани и да имат вътрешна логика. Тази логика може да произтича от хронологията на събитията, но и от поредността на избраните теми, с които появата на една песен е свързана. Това какъв подход ще се избере става ясно след като цялата информация е събрана, разпределена е в отделни подтеми и е посъкратена от тежестта на излишните подробности, повторенията и други такива неща. Тогава цели абзаци от текста могат свободно да си разменят местата, стига да не прекъсват мисловната линия и да се направят нужните преходи за тяхното плавно прокарване на техните нови позиции. Представете си сега текста не като пъзел, в който трябва фигурите да се наместват в правилните позиции, а като една много разтеглена мрежа. Поради това, че е разтеглена на всички посоки, в нея има дупки, неравности, разкъсвания. От мен се иска да събирам внимателно мрежата от всичките нейни страни, за да добие плътност, здравина и стабилност, да стане достатъчно солидна и всяка нейна брънка да се изглади. Ако някое разкъсано място настоятелно продължава да стои незапълнено, иска още работа, проверка на информация и допълнително писане по въпроса. Но така или иначе, вече изградената структура много по-лесно се проверява за грешки.

И сега идвам пак на темата защо структурирането ми е най-неприятната част. Всъщност най-неприятно е самото нейно начало. Пред мен има стотина бележки, препратки, споменавания, позовавания, дати, откъслечни факти, цитати, мнения и коментари, множество повторения и недовършени изречения за подсказване. Чувствам се като затлачен от лавина, която сам съм натрупал и от която трябва да излезе нещо подредено. Откъде да започна? Да, досега обяснявах, че има основни структуроопределящи елементи, че има някакви закони, по които се прави оформлението и че стъпка по стъпка то неизбежно се случва. Но малко след като информацията се събере, изглежда почти невъзможно тя да се обхване чисто мисловно и предварително да се сглоби сценарий. И тук много важна роля играе паметта. Стремя се, докато чета и събирам материалите, да запомням в общи линии какво съм си преписвал. А дори и да не се стремя, някои неща просто автоматично се запомнят. Най-лесно става с теми, по които и преди съм чел информация, както и в случаите, в които сам съм забелязвал спецификите на песните, за които се говори, и поради това не бих забравил да проверя техния произход. За затвърждаване на запомненото има роля и препрочитането на едни и същи данни и факти от различните източници, което понякога е десетки пъти. Има някои неща, които фигурират навсякъде и никога не се пропускат при разказването на историята. Целта е с всеки нов прочит да се търси новото и неописаното до този момент и съответно да се види дали го има и на други места. Понякога от пръв прочит успявам да уловя разлики, без да се налага да сверявам записките от първата информация с втората. Благодарение на паметта си аз имам приблизителна представа кое къде се намира в бележките. Дори да не знам с точност мястото на първата записка, поне е на предвидима за мен част от текста, където сравнително лесно се позиционирам при повторното разгръщане на бележките. Същата тази памет ми спестява доста допълнителни бележки, защото много неща коригирам в движение и не ги оставям за по-късна проверка. Така всъщност паметта ми е първото място, където текста добива поне минимална подреденост, за да се прехвърли това и върху самия него.

След като текстът е вече подреден, преглеждам го за правописни и пунктуационни грешки, както и за проблеми в словореда, и ги отстранявам. Проверявам и записвам точно имената на хората на кирилица и латиница. За някои понятия ползвам само кирилица, а за други – само латински букви. Например, имената на класациите, както и на различни географски понятия, са само на латиница. Ако имат популярност в България, пиша ги и на кирилица, а нерядко давам и превод, когато той би спомогнал за цялостното навлизане във времето и пространството на историята. Преглеждам дали всички скоби, кавички, многоточия и двуеточия, отстояния в абзаци, са по местата си, дали конкретни думи и изрази могат да се заменят с други по-подходящи, а други да се пояснят с цел разбиране от по-широка аудитория и съобразяване с книжовните норми на езика. След това проверявам обема и ако все още е по-голям от този, който съм заложил, започва поредното и още по-фино съкращаване на материала. Съкращавам по-подробните изречения, като понякога ги превръщам в по-прости и някои от поясненията ги свеждам до по-малко думи, а други изцяло премахвам и прехвърлям в другия работен файл с второстепенните бележки. . Ако нещо е казано на две места и по два различни начина, обединявам го в едно изречение, стига да ми го позволява текста. Ако за сходни неща има думи в две различни части на текста, пак ги обединявам на едно място с цел пестене на обем. В някои случаи жертва на съкращаването пада научността на текста, защото се съкращават местата, от които информацията е получена – медии, където творците са давали интервюта, също и имена на музикални критици, писали по въпроса, и други. В други случаи съкращенията засягат подробните изказвания на творците по историята на конкретна песен. Обикновено винаги е препоръчително да се предложи превод на пълните цитати на свидетелите на историята, което й придава максимална автентичност. Но ако са говорили на доста места и са казвали твърде много неща, част от информацията се обобщава и преразказва и се оставят най-важните изречения, или тези, които най-добре представят отношението на автора към песента по мое мнение. Нерядко, когато питат някой за конкретна песен, той разказва неща, които могат да се вмъкнат в историите и за други песни, защото те не се сещат просто за песента, а за периода на създаване, а в същия период е правена и друга хитова музика. При съкращаването има и още неща, които отпадат, и това са повторенията от разказваното в предходни епизоди. За мен е много важно да не се повтарят едни и същи неща в историите зад различни песни, без значение, че са правени от един и същ творчески екип. Вече имах възможност да говоря за това. Така че и то се взима предвид.

Остава и още нещо, което е важно за валидирането на текста. Става дума за описанията на видеоклипове, откъси от филми, реклами или шоу програми, обложки на албуми, облекла и модни аксесоари на артистите и други. Тук аз съм безсилен сам да се справя и на помощ ми идват асистенти, към които се обръщам с конкретни въпроси. Давам им описанието, което първоначално съм написал, базирайки го на наблюдения от други автори, заедно с линк към видео, за което знам, че визуално илюстрира конкретната информация. Човекът преглежда видеото, сверява с включеното в описанието и ми потвърждава дали е коректно, или се нуждае от поправка. Същото е и със снимките. Понякога се налага да попитам за притежателя на някое по-особено име дали е мъж или жена, с какъв цвят на кожата е, има ли дълга коса, белег на лицето, или нещо друго, което се оказва важно за историята. Често някои външни черти определят и част от някоя история. Казва се например, че във филма „Коса“ дългите коси имат символно значение. Тогава се проверява наистина ли е така и доколко това е спазено във визуализацията на филма. Някои прякори на музиканти са в основата си шеги с тяхната външност, или с нещо характерно в нея. При описването на видеоклиповете нещата се усложняват още повече. Трябва да се разбере дали сцените от видеоклипа отговарят на заложеното в текстовете, също и дали дадените описания, на които съм се базирал, следват последователността на видеото. Трябва да се види кое в тези видеоклипове е основополагащо и си заслужава да се каже и да се махнат излишните подробности. Често има неща за песента, които не могат да се разберат добре без детайлното проследяване на видеото. Особено в ерата на 90-те и след това авторите влагат във видеоклиповете допълнително наслагване на смисъл към песента. А в други случаи визуалните елементи нямат почти никаква връзка с музикалната част. За да съм сигурен каква е ролята на видеото в цялостната история, трябва внимателно да се прегледа и при това повече от веднъж и да се подготви този, който ми помага в това, за какво да следи, какво да търси сред кадрите, на кои кадри да се спира по-подробно, за да ги огледа по-внимателно. Тази подкрепа е безценна за мен и чрез въвеждането и на този слой от историята тя става още по-близка до аудиторията, запомнила видеото към някоя песен и често правеща асоциации с него.

Последната фаза от този етап е проверката в коректността на преводите на английските цитати на български. Това се прави с човек, познаващ езика в детайли. Понякога за целите на тази проверка трябва да се проверяват конкретни думи, неприложими в днешния език, или отнасящи се до нещо тясно профилирано за този изпълнител и средата, от която той произлиза. В други случаи в речта има идиоми и други непреводими изрази, на които трябва да се потърсят някакви алтернативни начини на изразяване, за да бъде разбран смисълът. Когато такива не се намерят, тези части се съкращават в преразказа на цитата и ако има достатъчно свободно място, се пояснява още за оригиналното значение и защо то е непреводимо. Някои думи изискват отделно проучване и водят до още препратки, включително и музикални. Там пък се търсят аналогии, с които по-лесно и достъпно да се обясни как и защо се употребяват и в кои други случаи това е известно. Към тези примери впоследствие могат да се добавят и музикални илюстрации. Разбира се, моя е последната дума дали един превод да бъде вписан в текста, или да остане извън него. Причината може да е не само в това, че той не може да се направи по най-близкия до оригинала начин, който ми се иска, но и че за обясняването му се изисква повече контекст, за който няма да остане време. Именно тук идва на помощ работния файл с второстепенни бележки, както и този с цитати и коментари за допълнителна проверка, в които поставям тези остатъци от текста, за да мога да ги използвам в други случаи, включително и за разширени версии на същите текстове, при които няма да се съобразява дължината да отговаря на предварително зададени параметри.

Докато всички тези неща се съобразяват, има и още нещо много важно, което непрекъснато стои като включена лампа в съзнанието. Как текстът, който се подготвя, ще се изговори в ефир? Как ще се прочете леко, спокойно и увлекателно? Как ще се направят нужните музикални преходи, без това да разкъсва тъканта на разказа? Как ще се поднесе историята хем достатъчно професионално и с отношение към достоверността, но и хем достатъчно опростено за широката публика и така, сякаш се говори за обикновени неща от живота? Аз си имам някакво вътрешно усещане как всяка история трябва да върви като интерпретация за радио. Също както някога авторите пишат пиеса за театър, но я адаптират и за радио, така аз пиша текст, който може да влезе в книга за музикални истории, а има и версия за радио. Тъкмо с тази тема ще се занимавам в следващите части.

Прочети продължението ТУК.