Крис Григоров.
Саймън Филипс е едно от най-големите имена в света на барабаните. Цели три години правих опити за интервю с него и съм щастлив, че успях. Неговата музика вдъхновява както мен, така и милиони меломани по света. Специфичният стил на свирене и барабаните, които използва в последните над 30 години, се различават отдалеч. С радост споделям това интервю и благодаря на целия екип на Саймън за тази възможност!
Имахте ли ясна представа как искате да звучи музиката Ви и успяхте ли да я постигнете в началото на 90-те години? Как се появиха композиции като „Outback“ и „Harlem Nights?
– Пишех музика от средата на 70-те, но се опитвах да открия своя музикална посока. Започнах да пиша музика с Тони Хаймас за албума „There & Back“ на Джеф Бек през 1979 година и това наистина затвърди посоката ми. След това все пак ми отне някакво време да разработя музикални композиции, които смятах, че си струват да бъдат записани за солов проект. Работата с Майк Олдфийлд като копродуцент също помогна за развитието на композиторските ми умения. Композициите на „Outback“ и „Harlem Nights“ вероятно са започнали с концепция за това какъв тип мелодия трябва да бъдат. „Outback“ беше ритъм вариация на “Space Boogie” (двоен бас барабан), но в шесто вместо в седмо време. „Harlem Nights“ беше просто защото исках да напиша суинг мелодия в бързо темпо. Тя беше вдъхновена от това, че видях Стив Смит да свири с групата си около 1983 г.
Как се случва процесът на писане на музика при Вас? От барабаните ли започвате, или те се уточняват след китарите и пианата?
– Рядко започвам с барабаните. Обикновено е серия от акорди, които свиря на пиано, или мелодия, звучаща в главата ми, която трябва да изсвиря на секвенсор със звука на синтезатор тип китара. Всъщност дори не докосвам барабаните, докато не напиша голяма част от мелодията. Добавянето на барабаните към мелодията ми показва дали избраното от мен темпо е правилно. Секвенсорите правят всичко да звучи добре при всяко темпо, но всеки човек има определени темпа, които чувства по-добре.
Разкажете малко за „Los Lobotomys“. Как попаднахте в тази група и как работехте с David Garfield и се конкурирахте с Vinnie Colaiuta на барабаните?
– Присъединих се към „Los Lobotomys“ през 1994 г. след покана от Стив Лукатър. Никога не е имало конкуренция между мен и Вини. През годините работих с Дейвид Гарфийлд по различни проекти.
Как се появи „Party in Simon's Pants“?
– „Party In Simon's Pants“ беше първата композиция, която написах със Стив Лукатър, и вероятно първата, която написах, след като се преместих в САЩ в края на 1993-та година. Написах основния риф във 17-то време, а след това Люк измисли следващата част и така нататък, докато мелодията беше готова.
Има ли нещо, което научихте от Jeff Porcaro, свързано с барабаните?
– Учил съм се от всеки музикант, когото съм слушал. Конкретно за барабаните - да, разбира се, учил съм се от Джеф и от много други музиканти. Очевидно присъединяването към групата, която Джеф беше създал заедно с Дейвид Пейч, означаваше, че слушах как Джеф свири всички тези прекрасни песни. Въпреки това, когато ставаше въпрос за изпълняването на песните, винаги ги изпълнявах по свой начин. Никога не съм бил много добър в копирането на други музиканти, така че колкото и да се опитвам, никога няма да звуча като тях!
Чувствахте ли се свободен да творите, когато бяхте в „Toto“? Доколко чуваха Вашето мнение и се съобразяваха с вкуса Ви?
– Участвах в създаването още на първия албум, който направих с „Toto“. Написах част А на „Dave’s Gone Skiing“, след това Люк написа следващата част и т.н. Аз написах припева на „Slipped Away“, а Люк - куплетите. Въпросът беше по-скоро как да се впиша в продуцирането на албум на „Toto“, след като те вече бяха продуцирали много успешни записи. Наблюдавах ги през първите няколко седмици от продуцирането, за да разбера къде могат да се приложат моите умения. След това моето участие нарастваше през годините и те бяха много отворени към идеите ми. Представих на групата „Dave's Gone Skiing“, „Caught In The Balance“, „Slipped Away“ и „Better World“ и заедно с техните композиционни допълнения те станаха песните, които чувате в албума. Записах два от албумите на „Toto“ и миксирах видеото „Live In Amsterdam“.
Разкажете за соловите си албуми „Symbiosis“ и „Another Lifetime“. Как изградихте този стил, какво Ви вдъхновяваше в този период?
– „Symbiosis“ беше написан непосредствено след преместването ми в САЩ през 1992 г. Току-що бях завършил първото си турне с „Toto“ (Kingdom Of Desire) и се приспособявах към живота в Студио Сити, Калифорния. Имах скромен синтезатор и една от първите мелодии, които написах, беше „Symbiosis“. Живеейки тук, редовно слушах латиноамериканска музика и се интересувах от по-нататъшно проучване на този стил. Този албум беше първият ми истински солов албум – „Protocol I“ беше мини-албум, а „Force Majeure“ – албум на живо. След издаването на „Symbiosis“ създадох първата група за турне, в която участваха Анди Тимънс, Джеф Бабко, Джими Ърл и Уендъл Брукс. Материалът за „Another Lifetime“ беше написан доста бързо след турнето на „Symbiosis“ и записан през май 1997 г. През 1997 и по-голямата част от 1998 година, докато работехме по втория албум с групата – „Mindfields“, „Toto“ прекъсна турнето си. Материалът се променяше, докато се развивах като композитор. Някои от мелодиите са написани в съавторство с Рей Ръсел, а звукозаписната група включва Антъни Джаксън на бас китара, Рей Ръсел на китара, както и Анди Тимънс и Джеф Бабко от групата за „Symbiosis“.
Разкажете за някои от песните в тези два албума, които харесвате и днес. Какъв беше приносът при композирането на Ray Russell и как се вмести Andy Timmons като китарист?
– Рей и аз пишехме заедно от известно време, така че беше лесно да излезем с идеи. Единственият проблем беше, че той живее в Лондон, а аз – в Лос Анджелис. Анди беше в групата на турнето, така че исках да го включа в записа, но и Рей да свири също. Всъщност се получи много добре, когато и двамата свиреха - единият ритъм, а другият - водещата роля.
Вие работите много с Дерек Шериниън. Той ли пише частите за барабани, или оставя на Вас да ги развивате?
– Съвместно с Дерек сме написали и продуцирали доста албуми. Това е чудесен композиторски екип и дори когато се събрахме отново след дълга пауза от няколко години, се получи чудесно. Аз измислям партиите на барабаните.
С какво свързвате Коузи Пауъл и Томи Олдридж?
– Те са страхотни музиканти! Коузи и Томи ми повлияха, когато бях по-млад. Всъщност Томи ме вдъхнови да свиря на бас барабани.
Когато правих интервю със Сенри Кавагучи, тя каза, че за нея Вие сте прекрасен човек и благодарение на Вас е научила много, особено за баланса между лява и дясна ръка при Openhanded техниката. Защо такива талантливи музиканти като нея от Япония не са популярни и за американската публика?
– Въпросът е в това, че те не знаят за тях. Сенри вече започва да бъде забелязвана и съм сигурен, че след няколко години ще направи голямо впечатление в САЩ.
Вие вече имате няколко приятели от България, с които работите. Доколко познавате балканската музика и местните фолклорни ритми? Бихте ли участвали в етно джаз проект с български мелодии?
– Голям почитател съм на българската народна музика. За първи път чух мелодия, наречена „Bulgarian Bulge“ в албум на Дон Елис, в който Милчо Левиев свиреше на клавирни. По-късно той свиреше с Били Кобъм. Много харесах необичайната метрика и изследвах по-задълбочено българската музика. Имах страхотна колекция от дискове с фолклорна музика, но за съжаление всички те бяха унищожени при пожара в Томас през 2017 г. (Саймън има предвид пожар в неговото студио, при който при късо съединение е унищожено голяма част от студийното му оборудване. Няколко месеца след инцидента той възобновява дейност.)
Важно е да кажем нещо и за „Protocol“, макар че може би това е тема за друг подробен разговор. Когато „Protocol“ се завърна, това беше голямо събитие за музиката. Все още в концертите си изпълнявате „Moments Of Fortune“ и „Enigma“. Какво си спомняте от композирането и записите на тези две пиеси?
– „Moments“ беше нещо, което вече имах, и с помощта на Анди Тимънс направихме произведението подходящо за групата. Всъщност това беше първата мелодия, която записахме за „Protocol II“. Вече бях записал „Enigma“ с Майк Стърн, Бил Евънс, Антъни Джаксън и Джим Биърд в Ню Йорк през 2007 г., но на този етап не бях доволен от творбата си. След това тя беше адаптирана за групата „Протокол II“.
Можете ли да кажете, че с днешната си музика с „Protocol“ създавате най-доброто, на което сте способен? Какво казват другите момчета в групата за Вашата музика и дават ли ви нови идеи?
– Винаги се опитвам да създам най-доброто, на което съм способен, независимо дали става дума за композиция, запис или смесване на песен. Не знам какво казват за това, но със сигурност допринасят чудесно за моята музика.
Накрая, можете ли да кажете кога за последен път се случи да се възхитите на млад барабанист? Има ли според Вас поколение от млади барабанисти, което ще постигне успехите на своите кумири в джаза и рока?
– Има доста млади барабанисти,, които свирят удивително добре и със зашеметяваща техника. Иска ми се да се концентрират повече върху звука на барабаните и тона, който получават при свирене. Винаги можеш да разпознаеш по-старите изпълнители - Стив Гад, Арт Блейки, Елвин Джоунс, Джон Бонъм, Иън Пейс, Били Кобъм, Лени Уайт, Харви Мейсън, Бъди Рич, Грейди Тейт и много други .... Сигурен съм, че с времето младите барабанисти ще постигнат успеха, който заслужават!
