Вечните рок албуми: „Синьо“ на „Сленг“

„Сленг“ е явление в българската поп и рок сцена. Само за период от пет години, между 1999 и 2004 г., този състав създава цялата си ранна продукция, в която личат хитове като „Синьо“, „Любовта няма край“, „След хиляди години сън“, „Кой“ и разбира се култовата „Мой свят“. Всички те са част от един албум, в който всяка песен има своя история.

За да разкажа за този албум, още през 2020 година интервюирах Калин Петров, човекът на клавишните, изсвирил култовото интро на „Мой свят“. Наскоро говорих и с още хора от най-силните години на състава – Боби Петров, Антоний Георгиев – Тонто и с Димитър Кърнев, който е съосновател на групата. Имах удоволствието да разговарям и с Росена, Екимова, сестра на Димитър Екимов – Дими, гласът на групата. През годините съм събирал впечатления и от други хора. И все пак главно действащо лице и основен глас и автор в този най-звезден период на групата е Дими, който почина през 2008 година и така ранната ера на групата приключи, за да бъде възстановена тя много по-късно с друг стил и звучене. Дими има много принос за облика и звученето на тази група, но покрай името му има и много митология, поддържана от негови близки. Затова някои от аспектите на тази история са дискусионни. Не всичко от онова, което научих, бих могъл да напиша, защото всяка група има и по-непублична страна. Но всичко, което си струва да се каже, съм го оставил такова, каквото го чух от самите най-преки участници. За мен членовете на групата са най-адекватните свидетели на ситуацията, а не роднините и познатите, които винаги имат пристрастно или по-неинформирано отношение към някои теми.

За този материал ползвам много източници и всичко, до което можах да се добера онлайн, така че се надявам да съм успял максимално пълно да обхвана историята преди, по време и след албума „Синьо“.

Ранната група

Първият състав на „Сленг“ се сформира в София още през пролетта на 1997 година. Това е и времето, в което започва силното раздвижване на клубната сцена в България. В същата тази година „Авеню“ записват „Бягство“, Милена пуска своята „Истина“, „Б.Т. Р.“ пробиват с „Елмаз и стъкло“ и „Спасение“, Кирил Маричков пуска обновената и легендарна версия на „Клетва“, а банди като „P. I. F.“, „Остава“, „Стейн“ и много други от предходни генерации набират сила.
Всеки от членовете на „Сленг“ има свои кратки престои в различни български групи. Първите двама съоснователи на групата са Димитър ЕКимов – Дими и Димитър Кърнев.

Дими и Митко често посещават клуба за жива музика на Димитър Ковачев – Фънки, който той отваря на ул. „Иван Рилски“ № 15 в София, близо до Петте кьошета. Тогава това е сцена за много български рок групи. Основен тонрежисьор там е Антоан Хадад, познат и като китарист на група „Ахат“. Понякога той е заместван от колегата си от същата група Антоний Георгиев – Тонто. По онова време двамата работят и в едно и също звукозаписно студио и вечерите заедно отиват в клуба. Именно на това място Митко Кърнев и Дими се запознават с Тонто. Те знаят за работата му като музикант и го канят да се присъедини в бъдещата им група, като свири на клавишни в нея. 

Първият състав, който няма студийни записи, се задържа две години. В него са Димитър Екимов – Дими (Вокали), Димитър Кърнев (китари), Антоний Георгиев – Тонто (клавишни), Иван Несторов (бас) и Явор Александров – Яшо (ударни). За да уточним, Иван Несторов понастоящем работи с „Атлас“ и не е Иван Несторов, известен като Амебата. И така, до този момент Дими е пял и свирил на акустична китара в групата „Satellite“, Димитър Кърнев е част от групата „Eponimous“ с Ани Лозанова, а от Herman’s Wolf Band идват Явор и Иван. Новата група се именува „Сленг“ на английската дума за разговорен език, използван от определени групи хора, които се познават добре, или имат общи интереси. Според Росена Екимова то е измислено от Дими. Бандата свири главно кавъри на популярни изпълнители и групи от онова време. Първоначално започват с хардрок, но постепенно акцентът се измества към по-фънки звучаща музика. В репертоара на групата влиза музика на Джордж Майкъл, „Инексес“, „Тото“, Стинг, „Ю Ту“, а по-късно и Джеймс Браун, „Отис Рединг“ и др. В групата не настъпват големи промени, освен че през октомври 1998 година Иван Несторов е заменен на баса от Юрий Божинов. След няколко месеца свирене по клубовете, следващият естествен етап е момчетата да помислят и за нов свой материал. Дими и Митко Кърнев предлагат по една своя песен и се решава първо да бъде записана песента, предложена от Дими. Отхвърлената песен, която Митко Кърнев предлага, ще запише по-късно с „Д2“ и се нарича „Ново небе“.

И така, Дими носи на групата първата песен, която тя ще запише, наречена „Синьо“. Песента е по негови музика и текст и за нея по-подробно ще говорим по-нататък. Тонто създава разпознаваемия риф на синтезатора и групата довършва останалия аранжимент заедно.

Но през 1999 година се случва нещо, което променя ситуацията в групата. Между Димитър Кърнев и Димитър Екимов все по-често има напрежения. Никой от останалите членове не знае как точно този конфликт се е задълбочил. Но отношенията постепенно се влошават и двамата почти не си говорят по време на участия. Известно е, че и двамата са характери, отстояващи себе си, и лидерски фигури с определени творчески виждания за бъдещия стил на новата група. Същевременно са приятели от деца и това прави нещата още по-трудни. Напреженията се усещат и от другите и по думите на Митко Кърнев са били главно на творческа основа. 

През зимата срещу 1999 година Кърнев окончателно напуска групата и създава нова банда, наречена „Д2“. Името е вдъхновено от планинския връх „К2“, но понеже има група с това име, се избира новата група да е „Д2“. Кърнев привлича там Явор Александров от „Сленг“. Явор веднага приема, а друг член на групата, басистът Юрий Божинов, взема участие в първата песен на групата „Не мога да спра да те обичам“. Бъдещото звучене на „Д2“, заявено още с тази първа песен, подсказва новата посока на тези музиканти.

В „Сленг“ Явор Александров за малко е заменен на барабаните от Венелин Венков. Той пък е заменен от Борислав Петров. А през 2000 година Юрий Божинов пък е заменен на баса от Георги Цветков. Но да не избързваме! 

Останал с по-малко членове, в началото на 1999 година съставът на „Сленг“ има нужда от нови попълнения. И първото ново попълнение трябва да е китарист. Димитър Екимов се спира на Петър Главанов. По онова време той свири в групата „Gentle Groove“. Петър приема, а няколко месеца след като влиза в бандата, той привлича и колегата си от „Gentle Groove“ Калин Петров. Причината е, че Антоний Георгиев, който дотогава свири на клавишните в „Сленг“, е повикан от Денис Ризов в САЩ, където предстои запис на новия албум на „Ахат“, Made In USA, известен като американския албум.

Петър и Калин се познават от деца и са съученици в музикалното училище „Любомир Пипков“, където Петър се е готвел за кларинетист.

През септември 1999 година в състава на „Сленг“, макар и с по-редки роли, влиза и Кирил Македонски, който свири на тромпет и саксофон и е част от някои клубни изяви на бандата. Той за кратко се задържа в групата, само до началото на 2001 година.

Боби Петров си спомня за своето влизане в групата: „Навремето имаше една репетиционна в „Младост“. Вальо Митачков, който се занимаваше с озвучаване, Той беше решил да организира нещо като представяне на групите от тази репетиционна в едно читалище в „Младост“. По някаква случайност Дими е бил поканен там. Той е изслушал моето представяне и е харесал как свиря. А аз свирех с група, сформирана от Вальо. Спомням си, че Дими дойде след концерта и ми каза: „Много ми харесва как свириш. Аз имам една група, с която свирим по клубове, искам да свириш с нас.“ Бях малко шокиран, защото някакъв човек идва и ми казва, че иска да свиря с неговата група, а аз въобще не го познавах. Той говореше доста задължаващо… Аз ходех на уроци по барабани и се оказа, че мой съученик е Явор Александров. А по това време той беше барабанист на „Епизод“. Той беше най-добрия ученик на моя преподавател и аз го познавах като един много напреднал барабанист. А аз бях доста начинаещ. И изведнъж се оказа, че в група „Сленг“ вече свири Явор. И когато дими ме повика да чуя групата, видях Явор на барабаните. Тогава той ми разказа, че иска да напуска групата и знае, че ще привличат нов барабанист, но не е знаел, че става въпрос за мен. Тогава му казах: „Чакай малко, аз не се чувствам професионален музикант! Аз съм имал две участия в живота си, а сега ще те замествам в група, която очевидно е професионална.“ Той каза „няма проблеми, ще се справиш!“ И наистина се оказа, че аз го замествам в група, без да имам никакъв сценичен опит. Дими беше повярвал силно в мен и че съм някакъв неразкрит талант, макар че аз бях с десет години по-малък от него. Бях на деветнайсет години тогава. И по-нататък моето мнение винаги се взимаше предвид от другите, по-големите от мен батковци. И понякога те се дразнеха от това, но Дими явно много ме беше харесал и винаги се застъпваше за мен. Не знам на какво се дължеше това почти бащинско отношение към мен, но аз бях като галеното дете в групата. Така започнахме работа. Свирехме три-четири пъти седмично. Първо в София, после и из страната. Набързо научих репертоара и така станах професионален барабанист.“

И така, в края на 1999 година съставът на групата, който влиза в студио, се състои от Дими като основен вокалист, Петър на китарите, Калин на клавишните, Георги на баса и Борислав на ударните. И в този състав групата записва своя първи албум, издаден на 12 декември 2000 година от „Авеню Продакшънс“. Всички песни в него са авторски на групата. Албумът е озаглавен на първата песен в него – „Синьо“. Чуйте версията на песента от албума тук.

Албумът

Както вече казахме, „Синьо“ е създадена още през 1998 година. Тя открива албума и е от най-дългите песни в него със своите 05.13 минути. Към парчето е създаден и по-къс ремикс, който също се пуска по радиостанциите. Иначе „Синьо“ е записвана два пъти на български език. Първият запис със стария състав, направен в студиото на Румен Спасов, излиза и като първи сингъл на групата, а вторият е за албума и именно той е популярен днес. Към първоначалната версия е заснет и видеоклип, режисиран от Васил Стефанов и с оператор Александър Крумов. Този екип заснема и още от ранните видеоклипове на бандата. Но това първо видео се заснема безплатно за групата, тъй като по онова време Васил Стефанов е студент и той му служи като дипломна работа. Видеото е заснето в студио в Бояна някъде през есента на 1998 година. Тонто си спомня, че снимките са тъкмо по времето, когато в София вече се разпространяват афиши за предстоящия концерт на „Deep Purple“ в Зимния дворец на спорта. Концертът, състоял се на 28 ноември същата година, е подгряван от група „Ахат“, в която също е свирел.

„Синьо“ е включена и в сборната компилация „БГ рок – среща“, издадена от „Полисаунд“ в края на 1999 година и събираща четиринадесет песни на актуални български групи.

По спомени на Калин Петров, вдъхновението зад песента е Бубето, тогавашната приятелка на Дими, която била много красиво синеоко момиче. „Скоро не съм я срещал и не съм чувал нищо за нея, но беше много готино момиче.“ – допълва Петров. В английската версия „Синьо“ носи името The Wind Of Your Dreams.

До лятото на 1999 година са записани и още две от песните в бъдещия албум – „Кой“ и „Зъл дух“. Записите са направени в студио „Графити“, а по радиото са пуснати още преди окончателно да бъдат мастерирани. Днес са запазени само вторите им студийни версии.



„Кой“ дълго чака своя звезден миг. Създаването на видеото започва още през август 2000 г., но продължава и през лятото на следващата година, когато излиза по телевизиите. В него участва и Димитър Симеонов, който е барабанист на групата от януари 2001 година. Името на Симеонов се прочу през 2009 г., когато участничка в телевизионното риалити „Мюзик Айдъл“ изнесе публично, че той я е малтретирал физически в продължение на месеци, от което тя прогресивно е ослепяла.

„Кой“ е четвърти сингъл от албума. Ето какво разказва за парчето Калин Петров:
„В първата версия Тонто беше записал някои синтезатори. И като го записвахме втория път, той дойде да си ги изсвири, защото беше с един синтезатор „Оберхайм“, който имаше тези звуци.“ Тонто си спомня точния модел – Oberheim Matrix 6“. Калин продължава за видеото: „Не ни дремеше много тогава. Бяхме лудички и си пускахме фантазията на воля. И това видео го снимахме на един плаж до Приморско. Много весел морски клип.“ В английската версия „Кой“ носи заглавието Without Love. „Зъл дух“ е друго жизнерадостно парче, което не се харесва особено на групата към днешна дата. Английската му версия е озаглавена Within Me & Within You. 

През пролетта на 2000 година вече седем от парчетата за новия албум на „Сленг“ са написани. С групата се свързва американския продуцент Матю Чернауски. Той им предлага да финансира издаването на чуждестранен албум с тяхна музика. През лятото на 2000 година записите започват в студио „33“ на Александър Тодоров, известен като Алекс от „Бисквитките“.

Калин Петров си спомня за записите: „Имам много романтично усещане за този период. Това ми беше и първа сериозна работа в студио и бе нещо ново за мен. Тогава беше едно много интензивно време, с много свирене! На почти всички за пръв път се случваше да бъдат толкова популярни. Ние непрекъснато имахме концерти и си свирехме наша музика, а за всеки музикант е мечта да свири собствена музика и тя да се възприема от хората.

Първо се започваше от някаква идея. Събирахме се в едно студио под наем, където репетирахме. Първоначално там се започваше с идеята за всяка песен, там се правеше и някаква структура. И като влизахме да записваме, парчетата имаха структура, макар аранжиментът да се избистряше до последния момент. Студиото на Сашко Тодоров, брата на Краси Тодоров, който свиреше за „Д2“, беше на първия етаж в една къща на „Иван Асен“. Там сме прекарвали до късни вечери в свирене, записване и смесване. Албумът отне доста месеци, докато се завърши. Беше време, в което изкарвахме много силни парчета – „Мой свят“, „Любовта няма край“, „Кой“, малко по-късно и „След хиляди години сън“… Текстовете и музиката бяха предимно на Дими, а заедно репетирахме парчетата и правехме аранжиментите им. По отношение на музиката, до голяма степен бяхме единомишленици, макар и всеки със своя стил. Не сме слушали една и съща музика, но имахме общи музикални посоки, които гонехме. Дими, лека му пръст, беше доста силен характер и човек, който обичаше да налага мнението си и се следваше неговата визия, общо взето. Но имаше място за идеите на всеки в аранжиментите.“

Като гости в албума се включват още басиста Георги Станков, брас-секция, съставена от Кирил Македонски, Красимир Кирилов-Джоджо, Цветан Троянски и Мишел Нахабедян, както и цигуларките Ирина Цветкова и Зара Захариева.

Докато се прави българската версия на албума „Синьо“, се записва и английски вариант, наречен „Blue“. Английското издание е в малък тираж и не се намира почти никъде днес. В него има също тринадесет композиции, като аранжиментите са напълно идентични и са различни единствено текстовете и записите на вокалиста.

„И така, песента „Синьо“ е записана в своята втора версия в студио „33“, и тъй като Тонто вече не е част от групата, взимат създадената от него популярна тема на хамонд орган, която наслагват върху новия запис.

Следващата песен в албума е „Мой свят“. Тя е направена през лятото и септември 2000 година излиза като втори сингъл на групата. Към песента е заснето и видео по идея на Дими, режисирано от Васил Стефанов и пак с оператор Александър Крумов. Това е най-големият хит за цялата история на „Сленг“. Месеци наред е начело на класациите, а носи на групата и много награди, включително „Златна нота“ за най-добра оригинална музика на „Мело ти ви мания“. 



Основният текст на „Мой свят“ е написан от барабаниста Борислав Петров, като в припева са ползвани текстове от Росена Екимова, сестрата на Дими. Именно затова, макар песента да е регистрирана на негово име, в различни медийни изяви Ива и Дара Екимови представят текста като съвместно дело между двамата.

Калин Петров си припомня: „За „мой свят“ имахме усещането, че ще се хареса, както и стана. Тя се харесваше и на всички нас и я правехме бързо и с голямо желание. Това е една от песните, в които записвахме най-много и имахме общо над сто варианта. Бяха доста тежки сесии и не беше никак лесно за смесване. И на Сашко доста работа му се отвори, но се справи много добре. Включването на Амалия беше идея на Дими. Отначало бяхме малко скептични, защото тя е страхотна певица с много силно изразени вокални възможности. Партиите, които тя записа, бяха импровизация. Просто я оставихме да пее в студиото и после подбрахме най-силните фрази. Идеята беше да изпее, каквото й дойде и да импровизира. Това е парче, което доста ми импонираше. Аз по принцип обичам балади.“

Боби Петров допълва: „Първото нещо, което написах за групата, е текстът на „Мой свят“. След това Дими, който много беше харесал този текст, ми каза, че иска да нося още текстове и директно ми поръча за кои парчета.

В албума има и още една версия на „Мой свят“, която е в по-бързо темпо и е озаглавена „Как“, с което би заблудила, че е различна, ако това не се знае. Английската версия на „Мой свят“ е Empty Heart, а на „Как“ е My Heart.

„След хиляди години сън“ е също сред най-големите хитове на групата. Песента се сдобива с клип чак през февруари 2002 година. Видеото е по идея на Сашо Жеков от списание „Егоист“. Режисирано е от Виктор Чучков и е реализирано от екипа на предаването „Джубокс“ по БНТ. През март 2002 година видеото е вече на екран, а същия месец към групата се присъединява и барабанистът Димитър Митев – Дънди на мястото на Димитър Симеонов. За него се знае, че е записал и повече от перкусиите в албума „Синьо“ и че отдавна е приятел на част от членовете на групата. Друга част от перкусиите са поети от Митко Семов, който също свири с групата в различни нейни клубни участия.



Оказва се, че друга песен е вдъхновила създаването на „След хиляди години сън“. Ето и разказът на Калин Петров: „Там има музикален цитат от „Mamma Mia“ на Abba. Тогава се чудехме дали да го обявим. В крайна сметка не го написахме официално. Това беше едно от парчетата, които доста се промениха, когато ги изсвирихме. Мисля, че наживо звучеше доста по-добре. На записа от албума ми се струва, че звучи малко стерилно. Няма тази енергия, която имаше при изсвирване на концерти.“ Английската версия на парчето е озаглавена I Can Feel You.

Следващата песен, която е и мой фаворит, е „Казваш“. Калин си спомня: „Това беше първото парче, което записахме в студиото. Решихме да започнем с него, понеже то е доста тежичко като продукция, с повече електроника и програмиране. И като говорехме със Сашко Тодоров, решихме да пробваме с нещо по-предизвикателно и да видим как ще станат нещата. Това щеше да ни помогне и да решим да запишем целия албум там. И се получи!“ Английската версия е After All.



Следващата песен в албума е също голям хит - „Любовта няма край“. Това е трети сингъл от албума, излязъл през март 2001 година. Видеото, което излиза по телевизиите отново през 2001 година, е уникално за времето си и е по идея на Петър Главанов. Отново е заснето от дуото Стефанов/Крумов. Калин Петров разказва: „Клипът все още ми е любим. Беше сниман в Кремиковци, в едни пещи, където се топеше металът. Беше много екзотично. Там се създаде и анекдот. Ние бяхме с оранжеви гащеризони и целите омацани със сажди, все едно наистина работим. Там беше пълно със сажди - черно, изгоряло, разтопен метал. Дими се прибира от снимки и го спира полицай. Гледа го и го пита: „Ти какво работиш?“, а той отговаря: „Няма да повярвате, но съм гинеколог!“ Английската версия е със заглавие Flash Of Light.



Следваща в албума е „Думи“. На нея няма да обръщаме особено внимание. Това е едно живо парче, вдъхновено от фънк и блус влияния. Автор на музиката е Петър Главанов, а Борислав Петров пише текста. Песента се отличава с голям брой беквокали, в които се включват гласовете на Деси Тилева и Любо Киров. Английската версия на парчето е Celebrity.

След нея е още една песен с видео и това е „Луда глава“. „Луда глава“ е с видео по идея на Георги Марков и е продукция на Българската национална телевизия. Текстът е на Росена Екимова и в някакъв смисъл изразява характерът на Дими.

Следва едно от най-запомнящите се парчета в албума, „Тъмна сянка“ по музика на Петър Главанов и текст на Борислав Петров.

Калин Петров отново разказва: „В „Тъмна сянка“ имаше една китара, която да имитира етно звучене. Това по някакъв начин е повлияно от Desert Rose на Sting, която излезе по това време. Търсехме някакъв такъв леко етно стил.“ В парчето се включва Атеш Юсеинов като китарист. Английската версия е Dreams, Love & Desire.

Последната песен от албума, която още не сме споменали, е „Всяка нощ“. Това е баладична и съзерцателна песен, която говори много за достигнатото ниво на групата по онова време. Макар да остава по-незабелязана за широката публика, песента е харесвана от професионалните музиканти.

Калин Петров разказва: „Всяка нощ“ е на Пепи Главанов и е едно доста готино алтернативно парче. Това е много музикантско парче, с леки влияния от Green Day може би. Там се включва и Кирил Македонски на тромпета.“

Последните две песни в албума са вече споменатите „Как“ и „Синьо (ремикс)“. Записите от този първи албум не са съхранени като проекти. След като са завършени, Александър Тодоров заминава за САЩ и малко след това умира от рак.

След албума

„Сленг“ става една от най-известните рок групи и печели десетки награди през 2000 и 2001 година. Концертната дейност на групата става още по-редовна и момчетата са навсякъде. Малко след това пътищата им се преплитат с този на Васил Найденов.

Калин Петров: „В един момент имахме голямата радост и чест да работим с Васил Найденов. Той много се кефеше на групата и всяка седмица идваше да пее по един сет с нас. Тогава свирехме в клуб „Библиотека“. Той идваше ей така, pro bono, просто защото се кефеше. В този период го бяха поканили от българската общност в Кипър. Той пожела да отидем заедно и ние си направихме част от програмата с наш концерт, а после свирехме и неговите парчета. Това нещо го има на видео, но не знам къде е. Би било любопитно за мен да го гледам.“

От ноември 2001 година групата започва общия си проект с Васил Найденов. Заедно с групата Найденов пее песни като „Телефонна любов“, „Рали“, „Почти забравена любов“, „Адаптация“, „Вали“, „Като слънце в огледало“ и други.

„Синьо“ е последван от още един албум с Дими – „Всеки ден“ от 2004 година. За него ще разкажем в друга статия.

През 2001 година групата прави два нови аранжимента - на „Песен моя, обич моя“ и „Облаци бездомни“ по музика на Йосиф Цанков. Аранжиментите са за Надя Ботева и са по поръчка на фондацията, носеща името на големия композитор.