Крис Григоров.
Изминаха цели почти пет години от създаването на блога в края на януари 2021 година. За този период се случиха куп неща, които могат да се проследят и от предходните равносметки. През годината продължихме да работим с Юлиян Муравеев като разработчик, Цецо Сираков като администратор, и с Лили Димитрова, която се включи в популяризирането на съдържанието през LinkedIn. За моя радост, всички статии от стария сайт бяха прехвърлени в новия, а поддръжката на домейна на старата версия бе прекратена. Разбира се, има и неща, които могат да се усъвършенстват, но най-хубавото е, че всичко бе съхранено и продължено по този начин.
2025 година бе особена година за мен и моето лично и професионално израстване. Това даде своето немалко влияние върху процеса на писане на статии за блога, тъй като много от времето и енергията ми бяха пренасочени в други посоки. И все пак блогът остана жив и продължаваме да го пълним с нови неща всеки месец.
Преди да продължа с това какво се случи през годината, ще напомня за развитието до миналата година на блога, което можете да прочетете тук.
Статиите в блога
През 2025 година в блога излязоха общо четиридесет и два материала. Шестнайсет от тях бяха нови текстови версии на първите епизоди от рубриката „Музикална история“, излъчвана по „Дарик радио“ между октомври 2022 и ноември 2024 година. Макар рубриката да се сдоби със самостоятелна секция в новия ми уебсайт по чисто маркетингови съображения, аз все още я приемам като част от блога си, тъй като там тя е в своето най-точно място. Други пет материала бяха за последните истории от рубриката, по които са правени епизодите от 97 до 100, като тази за епизод 100 бе в две текстови части. Амбициозният ми план предвиждаше всичките 74 непубликувани истории между еп. 17 и еп. 90 да излязат и в текстови версии до края на годината, но не успях да го реализирам. Рубриката продължи да получава признание и нейното име бе официално регистрирано като търговска марка в Патентното ведомство на Република България.
Следващите дванайсет статии в блога бяха традиционните бюлетини „Любопитно за хората с увреждания“, разглеждащи най-интересното от международните медии, свързано с тази тема и влязло във фокуса на българските информационни уебсайтове.
През годината в блога се появиха само девет други материала и почти всички бяха писани в предишни години. Два от материалите довършваха трилогията „Моят музикален избор за 2023 година“ и в тях разгледах рок и джаз музиката от тази година. Трети материал се занимаваше с музикалния ми избор за поп музика през 2024 година. За съжаление, рокът и джазът през годината отново останаха отложен ангажимент, който да довършвам. През 2025 година излезе третата част от поредицата „Любимото от музиката на Дисни“, посветена на кризата в компанията след началото на 90-те и излизането на култовия филм „Покахонтас“. Музиката в него, която бе централна тема в статията, е писана от Алън Менкен.
Два от материалите в блога ми бяха особено любими. Първият от тях бе посветен на албума „Синьо“ на група „Сленг“. За проучването му правих отделни интервюта с хора като Борислав Петров, Димитър Кърнев, Антоний Георгиев – Тонто, Росена Екимова, а приложих и откъси от мое по-старо интервю с Калин Петров. Така успяхме да възродим цялата атмосфера по този албум и неговото записване, издаване и утвърждаване. Другият важен материал, който разделих в две части, бе интервюто ми със Звездомир Керемидчиев, известен като Звезди от „Ахат“. Но вместо на „Ахат“, интервюто ми бе посветено на другата му група, където има повече личен принос в композирането, „Аналгин“. В разговора си с него говорихме и за трите албума на групата и подбрахме няколко песни от тях, за които той разказа много интересни неща.
Освен традиционната равносметка на годината, през 2025 година в блога излезе и първа част от есеистичния материал „Готови ли сме за продуктивна комуникация“. Не бях готов да напиша втора част. Бях нахвърлял бележки какво искам да представлява, но времето не ми достигна да довърша този свой труд.
Така годината бе изпратена с по-малко статии от предходната, като разликата е почти наполовина.
Други проекти
Както вече споменах, други проекти доста ме отклониха от работата ми за блога. Сред тях бяха поддържането на бюлетин за кариерни възможности за LinkedIn, ежеседмичните статии за сайта OFFNews, Обученията ми за различни курсове и проекти на фондация „Сошъл Фючър“, курсът по коучинг, на който сам се бях записал и изискваше доста часове за обучение и практики, музикалните проекти на фондация „Звук и слово“, развиването на звукозаписното студио, което стартирахме предходната година с Цецо Сираков... А може би най-мащабното събитие за мен бе в личен план и бе организирането на сватбата ми сВаня Димитрова, понастоящем Григорова. Бях я споменал в предишната равносметка като жената, която ми помогна с коригирането на няколко от материалите в блога. Тази нейна помощ продължи и през 2025 година. Фактът, че в едно семейство се събират пишещ и коригиращ текстове е нещо наистина интересно по същността си. Сватбената подготовка ме мотивира да напиша и нашата предбрачна история, но това остава още един план, който ще чака бъдеща реализация в блога.
Продължихме да развиваме звукозаписното студио, но не успяхме да доведем нещата до записи на интервюта. Така единствените интервюта, които вземах, бяха по линия на работата ми в OFFNews, където публикувах 34 материала за цялата година. В началото на годината продължих да работя там по разнородни теми, като мои събеседници бяха доста интересни хора като дипломатът Иван Анчев, журналистката Моника Евстатиева, влогърът Любомир Жечев, бившият министър на културата проф. Велислав Минеков, актьорът Владимир Ангелов, автомобилистът Богдан Милчев и още куп други хора, дълбоко ангажирани със своите каузи. Публикувахме и видео интервю в подкаста на медията с доц. Д-р Румен Бостанджиев, отварящо темата за сексуалността при хората с увреждания. Публикувах и различни материали на музикална и журналистическа тематика. От месец юли започна и рубриката с най-вдъхновяващи и влиятелни българи с увреждания, в която интервюирах всякакви хора - деятели с увреждания като Митко Николов, Виктор Асенов и Петър Кичашки, поетът Росен Карамфилов, журналистите Христофор Караджов, Катрин Димитрова и Красимирка Жечева, лекарката д-р Дария Бояджиева, IT специалистите Петър Нефтелимов и Борислав Стайков, музикалният продуцент Панчо Карамански (DJ Pancho), Музикантите с нарушено зрение Хриси Пачалова, Олга Коева, Орхан Мурад и други. Всеки материал изискваше подготовка за събеседника, мислене върху въпроси, кореспонденция с човека, работа по биографична справка, запис и извличане на текста от него, редактиране и коригиране, комуникация между редакторите в медията и интервюираните, за да се постигне съгласие за всяко нещо и да се изгладят грешки. Това се превърна в моя ежедневна рутина, която ми отне от часовете, които предишни години влагах в работа за блога.
И през 2025 година, също както и в края на предишната, не бих посмял да планирам бъдещето. Ситуацията в България се мени непрекъснато, а с нея и моята лична ситуация. Търсенето на асистенти и постоянното отклоняване на лични средства за инвестиции в студийната дейност бяха фактори, които не ми позволиха да действам с онзи размах, с който го правех предишни години. Силно се надявам, че 2026 година ще е време на непрекъснат растеж и че ще даде много нови и добри посоки в развитието на блога. Разбира се, финансовата независимост би ми дала повече възможност да проучвам различни теми, да правя интервюта с чуждестранни артисти и да развивам тази дейност, така че съм отворен и за подкрепа от всеки, който оценява работата ми, или просто се интересува от темите, по които пиша.
