2024: Равносметка на четвъртата година на блога

По вече утвърдена традиция, в началото на 2025 година също тегля чертата и правя равносметка с какво блогът бе обогатен и доразвит. Това бе година на важни за мен събития, а тепърва предстоят още вълнуващи преживявания. Преди да разкажа какво се случи, ще напомня за предишната такава равносметка, която можете да прочетете тук.

Продукцията на блога през годината 

През 2024 година блогът се обогати със 70 статии, с две повече от тези през 2023 година.

Дванадесет от материалите бяха традиционните обзори на интересното в социалната сфера „Любопитно за хората с увреждания“, където намираха място различни медийни публикации, подбирани от мен.

През 2024 година бяха завършени и няколко поредици. Една от тях, която правих с много старание, бе „Какво е да си незрящ журналист“, която е в общо седем части. През 2023 година бяха излезли първите три, а останалите четири намериха своето място през 2024 година. Немалка част от материала в тях бе вече написан предишни години, но не бе добре подреден. Публикувани бяха и всички есета от поредицата „Де е България“. До края на 2023 година бяха публикувани частите до номер VI, а в края на 2024 година – от VII до XX. Всички части са писани още през юли 2022 година и са съвсем леко редактирани до момента на публикуването им. В самия край на годината излезе и последната втора част на основополагащото ми есе „За щастието в оковите на уврежданията“, където говоря много неща, пречупени през личното. И като говорим за лично, трябва да спомена и още един важен материал в тази посока, „Моите 30 принципа за пълноценен живот“. И тъй к ато съм изкушен и от по-обществено-политическите теми, публикувах и острата статия „Демокрацията: Начин на употреба“, в която говоря за това колко трудно ни е да правим своите избори и за управление на държавата ни и колко малко знаем за това как можем да влияем на този процес.

Музиката остана основен акцент в блога. За съжаление, не успях да публикувам всички части от поредицата „Моят музикален избор за 2023 година“ и излезе само за попмузиката. Но за сметка на това успях да напиша материал в две части „От кухнята: Как се прави Моят музикален избор“. През 2023 година бях писал за това как се прави „Музикална история“, като темата бе разработена в шест части. Три от тях бяха публикувани още през 2023, а останалите три – през 2024 година. С материала „Как се прави Моят музикален избор“ можех да продължа традицията да описвам работния процес, през който минавам. Освен това успях да публикувам и един обобщителен материал „Българската и световната музика през 2023 година“, който да разкаже за тенденциите и най-важните събития в музикалната сфера, които наблюдавах през изминалата година.

През 2024 година продължи сътрудничеството ми с „Български глас“, канадската програма за българите в Торонто, за която започнах да работя на доброволни начала в края на предходната година. Разказах историите зад големи хитове от българската естрадна музика от 50-те и 60-те, изпълнявани от хора като Ирина Чмихова, Георги Кордов, Георги Минчев и „Щурците“, Леа Иванова, Кирил Семов, Йорданка Христова, Лили Иванова с две песни, дуета на Петър Чернев и Магда Панайотова със своята „Лудо младо“, добила почти фолклорна стойност, както и „Яворова пролет“ на триото Паша Христова, Мария Нейкова и Мими Иванова. Направих и материал в две части за историята на българските химни – от „Шуми Марица“ до „Мила родино“. А специално за колегата Анджело Лазаров, който бе основен водещ там, направих и издание, посветено на негов любим инструментал от „ФСБ“, наречен „Песен“.

През 2024 година най-сетне успях да публикувам двете части на интервюто с моите приятели Рая Панова и Кольо Плачков. Това са българи валдхорнисти, живеещи и работещи в САЩ. Съдбата на българските музиканти по света винаги ме е вълнувала. Колкото до интервютата с български музиканти, тази година те почти отсъстваха. Единственото такова интервю бе с Теди Кацарова, а причината бе нейният последен албум „Любов в тъмнина“, който ми бе харесал през 2023 година.

Едно от нещата, в които изпитвах най-голямо удоволствие, бе да пиша за любимата си музика. След като бях работил по историята на „All Blues“ на Miles Davis, се почувствах готов да пиша и за албума „Kind Of Blue“, от който е песента. Излезе само първата част, тъй като втората изисква допълнителни проверки, които тепърва предстои да направя. Затова пък публикувах втора част от поредицата „Любимото от филмите на Дисни“, която бе изцяло посветена на музиката за „Цар Лъв“, създадена от Елтън Джон. И тук бях отчасти вече подпомогнат, след като правих за „Дарик“ епизод за произхода на „Can You Feel The Love Tonight“. По същия начин песента „Edge Of Aquarius“ ми помогна да направя цялостния материал за музиката от американския филма „Коса“ (Hair) от 1979 година, която пък е базирана на тази от мюзикъл със същото име, излязъл дванадесет години по-рано. Но може би в най-свои води се чувствах, докато правех материалите за два от най-любимите ми албуми в историята на музиката – „Cuba“ на „Karizma“ и „Los Lobotomys“ на групата „Los Lobotomys“. И в двата албума участва съоснователя на групите David Garfield и бе голям късмет за мен, че успях да вкарам и неща, които сам той ми разказа за процеса на композиране в интервюто, което му взех през 2022 година. Започнах и една доста амбициозна задача, а именно да разкажа за най-важното от творчеството на Michael Jackson. Това е доста трудно начинание и съвсем не знам докъде ще ме отведе нататък във времето, но основата е поставена с първата част. Обърнах внимание и на още един вдъхновител в музиката, Тоше Проески. Краткият творчески път на македонския поп изпълнител приключва с неговата твърде ранна смърт, но той дава на света много хубава музика, която дълго ще е сред най-забележимите приноси на балканската музика в световната история. Извън това, че в северната ни съседка го превърнаха в национален герой от новата си история, той тепърва ще бъде припомнян, слушан и изследван.

През 2024 година загубихме няколко много ценни музиканти. Написах специален материал за моите спомени с Кирил Писарски, баща на китариста на „Атлас“ Пепи Писарски и автор на песни за филми и телевизионни предавания. Когато починаха Юрий Коцев от „Ахат“ и Кирил Маричков от „Щурците“, дори нямах сили да пиша за тях. А и спомените ми с тях са много по-малко. Много исках Кирил да е сред първите ми гости в новия формат „Глас в ефира“. Бях го поканил, той прие с радост и ми каза да изчакам да мине юбилейния му концерт и празниците. Разбрахме се да се търсим през януари 2025 година, но не успяхме. Такъв човек се ражда може би веднъж на сто години и мисля, че всички български музиканти му дължим благодарност. Затова и горещо приветствах идеята на колегите му от „Фондацията“ датата на рождения му ден 30 октомври да бъде официалния ден на българската рок музика и всяка година той да се отбелязва подобаващо и с уважение към големите родоначалници. Безспорно Кирил е най-важен сред тях и с човечността си е дал много на музикантите в България, а и не само на тях.

Музикална история

„Музикална история“ направи своите над две години в ефира на „Дарик“. Малко бяха седмиците, в които пропусках да подам материал, защото за мен това се бе превърнало в нещо наистина смислено и вдъхновяващо. Рубриката продължи чак до ноември 2024 година, когато се излъчи стотния епизод. На десети декември бе и сбогуването ми със слушателите на радиото. Не го приех тежко, защото вече имах планове за това как да продължа рубриката, а и не се чувствах желан от ръководството на медията. Да, беше ми неприятно затова, че не бих могъл лесно да съхраня вече спечелената аудитория, а и радиото винаги ме е привличало и към него съм имал специално отношение.

През 2024 година бяха излъчени всички епизоди от номер 59 до номер 100. Това са общо 42 епизода. Но ако трябва да бъда по-точен, всъщност те бяха 47, защото епизодите 98 и 99 бяха в две части, епизод 100 беше в три части, а след последната част пуснах и обобщителен материал. Така че в моята глава епизодите са общо 47, с два по-малко от 49-те, излъчени през 2023 година.

Когато усетих, че нещата в радиото няма да се получат, реших, че „Музикална история“ трябва да се върне там, от където е тръгнала, а именно в блога ми. И така епизодите от 91 нататък бяха публикувани в моя блог. Разработих ги интерактивно и по начин, много близък с този, в който го чуваха слушателите на радиото. Дотогава изпращах текстовете до редактор в сайта на медията и той ги слагаше в материала, с който се публикуваше всеки аудиозапис. Тези текстове бяха изчистени и дори адаптирани по начин, че дори да не слушаш епизода, да разбереш историята само от текста. От епизод 91 започнах да правя материалите така, както правя и всички други такива статии в блога, с достатъчно илюстративен материал, водещ към видеоклипове и допълнителни източници, както и към предходни истории, с които правя взаимовръзки. Откакто започнах да мисля за статиите като част от блога ми, те вече не се съобразяваха с обема, който бе важно да не надвишавам при излъчването в радиоефир. Правех си по-подробна статия за блога и по-кратка версия за четене в аудиоверсията. И така още по време на подготовката решавах кое ще влезе в аудиозаписа и кое ще остане за по-верните почитатели на рубриката. Така постепенно свиквах с мисълта, че няма да я правя и за „Дарик“. Разбира се, когато работиш за рубрика всяка седмица, това действа изключително дисциплиниращо. В продължение на много седмици аз предавах записа и текста в конкретен ден и час и това се бе превърнало за мен в неотменим навик, в част от цялата ми седмична програма. Всяка статия изискваше дълга подготовка и много часове работа, а извън това аз продължавах да работя на осем часов договор, като даже от октомври работех и на второ място. Тези непрестанно нарастващи ангажименти много ме затрудняваха да бъда редовен с музикалните истории и въпреки това успях.

В началото на 2024 година тъкмо бях стигнал до музиката на 90-те години. Разказах за големи хитове от десетилетието, изпълнени от Robert Palmer, Nick Kamen, Dr. Alban, „Everything But The Girl“, Shanice, Toni Braxton, „Genesis“, „4 Non Blondes“, Marcella Detroit, Zucchero & Paul Young, Elton John, Diana King, „The Prodigy“, „Wamdue Project“, „Cornershop“ и „The Offspring“. След средата на април стартира второто завъртане на музикалната история, започващо от 50-те и стигащо до края на 90-те години. Поредицата за 50-те продължи чак до средата на юли и обхвана много хитове от звезди на десетилетието като „The Platters“ и Elvis Presley. При това ново завъртане наблегнах повече на джаза и представих класики на артисти като Nat King Call, Coleman Hawkins, Miles Davis, Dave Brubeck, Henry Mancini, както и на мексиканската авторка Consuelo Velasquez. Запознахме се още с класики от рокендрола, изпълнени от Little Richard, Jerry Lee Lewis и Eddie Cochran. Стигнахме чак до музикалната тема на филма „The Bridge On The River Kwai“ („Мостът на река Куай“). След това плавно продължихме в 60-те с още един хит на Elvis, с туист и лимбо рок от Chubby Checker, с поп парчета на Bryan Hyland, Ray Charles, Frankie Valli, Frank & Nancy Sinatra, „The supremes“, с френски шансон на Gilbert Becaud и испанска песен на „Sandpipers“. „Delilah“ на Tom Jones и „A Whiter Shade Of Pale“ на „Procol Harum“ произведоха два епизода, а финалната песен „Hey Jude“ на „The Beatles“ бе в цели три, като отделно разказах за композирането, процесът по записването в студио и официалното издаване и утвърждаване като хит. При излизането на текст епизодите за песните на Tom Jones и Procol Harum отново бяха единични, а за „Hey Jude“ – в две части.

За съжаление, въпреки големите ми усилия, от ръководството на „Дарик“ не реагираха на моето желание да продължим с рубриката. Подробно съм описал това в материала „Музикална история“: Битката за оцеляване на една рубрика“.

Предусещайки, че в „Дарик“ отношенията няма да добият професионална основа, още през март 2024 година подадох документи за работа в „Off News“. От екипа на „Офф медия АД“кандидатстваха за проект, по който да ме назначат, и го спечелиха. Така от октомври станах част от „Оф Нюз“. Не бях работил почти четири години на постоянен договор за медия и много ми липсваше това да не пиша само за своя блог, а и за друга медия. Подробно успях да опиша своя журналистически път до „Off News“ в отделна статия, която можете да прочетете тук.

А статиите ми за медията са достъпни тук.

Дадоха ми шанс да пиша както за музика, така и за други сфери на културата, образованието, социалните политики, научните и спортни постижения на българи по света и т.н. Все важни теми, често подминавани в медиите. Това, че от октомври пиша активно за медията, донякъде обяснява по-малкия брой статии за блога за периода до края на годината. Но за сметка на това някои от материалите в „Оф Нюз“ бяха доста четени, като рекорд постигна интервюто с Иван Москов за филма за баща му, режисьорът Теди Москов. Друго важно интервю бе това с Елмира Маринова (El Ma) – българка, участвала в италиански музикален формат. Важно беше с това, че бе първото ми видео интервю, заснето в студиото на медията и пуснато в техния YouTube канал.

Новият сайт и Студиото

През 2024 година продължи дългият и труден процес по създаването на нов мой уебсайт и на звукозаписно студио, съвместно с Цветелин Сираков, където да доразвием някои идеи, заложени още в блога. След много опити да се намери разработчик на нов сайт, който да предлага достатъчно приемлив за мен компромис между достъпна цена и добро качество, в началото на август се свързах с Юлиян Муравеев. Човекът, който направи контакта, бе Надя Шабани от Български център за нестопанско право, която познавах покрай работата си в неправителствения сектор. А идеята да потърся тъкмо него дойде от Цецо Сираков, на когото бе направил впечатление сайт за организацията на Надя, който той бе разработил. Юлиян, който е работел повече върху корпоративни сайтове, бе доволен, че ще може да работи по нещо по-артистично и се зае с голямо удоволствие с него. Междувременно търсех и човек за изработването на логото за новия сайт и така попаднах на Виктория Иванова и Стефан Коцев. Техният творчески тандем ми писа след моя публикация във Facebook групата „Професионални и фрийланс услуги“. Там ми бяха писали и други, но отново Цецо помогна, като ми насочи избора към тях. Според него те бяха предложили най-интересно портфолио и можеха да се справят най-добре със задачата. Срещнахме се с младите творци в тяхното ателие и разменихме много идеи. Логото бе променяно многократно докато останем доволни и аз съм благодарен за търпението на Вики и Стефан, защото освен всичко друго, техният труд струва много повече, отколкото моите възможности позволяваха да платя, и ще се радвам да мога да им се реванширам с подходящи препоръки към колеги.

Благодарен съм на Цецо Сираков, че съблюдаваше целия процес по изработката на сайта и че даде конкретни идеи за визуални решения, които бяха взети предвид. Той основно комуникираше с Юлиян и го насочваше как да подреди, оразмери и оцвети всяко нещо. И макар В самия край на годината сайтът бе завършен и пуснат за публична употреба. Но тепърва ще се работи по неговото дообогатяване, за да покрие представата, която имаме за него. Решихме „Музикална история“ да е отделена от блога като вече утвърдена рубрика, а интервютата също да бъдат извеждани на по-преден план. Не изоставяме и идеята за бъдещо предаване тип подкаст, от което интервютата също ще се качват и на текст. Новата подредба на блога запази акцента върху най-важните рубрики, които и занапред ще продължат да се пълнят с материали.

По същото време звукозаписното студио получи един нов тласък на развитие. Още през януари 2024 година бяха направени три големи частни дарения, а също бе проведено онлайн интервю с мен по програмата „Мечта на живота“ на френската фондация „Жан Ноел Торел“, която за пръв път се провеждаше в България и предлагаше финансиране на хора, които имат конкретни мечти и искат да ги превърнат в свой бизнес. За щастие, нашият проект за оборудване и обзавеждане на студио бе одобрен и през февруари получихме сумата. С нея бе закупен студийният компютър и още много важни неща от техническото подсигуряване на всяко студио. Между февруари и май успяхме да напазаруваме доста неща с дарените средства и студиото започна да добива онзи вид, който дълго си представяхме. През март братя Владигерови, наши общи приятели, му дадоха името, което скоро ще узнаете. През февруари моят колега и все още асистент Цецо Сираков започна да си сътрудничи с други музиканти и да навлиза в професионалната студийна работа. А през май той започна работа за фирмата „Акустик Форс“, която ни бе дала първи препоръки за акустичното третиране на помещението. Още от април започнах да правя записите на „Музикална история“ за „Дарик“ в студиото, макар и все още не чрез оборудването, а с помощта на диктофона, който ползвах и преди това. От месец май започнахме да мислим и за разширяване на студиото с още едно съседно помещение, което стоеше празно, но това бяха още само планове. През юни опитах да се запиша на курс по звукозапис, но не бях одобрен, тъй като според екипа сградата им нямаше да е достъпна за мен, а и обучителите нямаха опит с незрящи. Но за сметка на това се запознах с основния обучител Мартин Евстатиев, който по-нататък съдейства с ценни препоръки и предложи помощта си в това да напредна в опознаването на „Reaper“ като единствената към онзи момент програма за звукозапис, достъпна за незрящи. През юли от „Акустик Форс“ получихме материали, които можехме да използваме за довършването на студиото и поднасям благодарност на Александър Киречев, който така подкрепи нашия проект. Когато в края на годината всичко бе готово и той сам дойде да види резултата, одобри работата, което бе доста ценно за нас предвид неговата професионална подготовка.

Напредъкът по студиото бе забавен в летните месеци поради това, че чакахме наши приятели и колеги да се освободят от други задачи и да ни помогнат с довършването на ремонта. В това отношение много помогна Иво Сираков. Борислав Тасев ни подкрепи с поставянето на подходящите врати, Тодор Шаламанов – с препоръки за дизайна, а Микаел Стефанов – с ценни идеи за камерите и осветлението. С времето се появяваха все нови и нови разходи, но позитивното беше, че имаше и още няколко по-малки дарения, с които успяха да се покрият немалка част от тях. От началото на есента Цецо прекрати работата си при г-н Киречев, за да се съсредоточи изцяло върху дейността за студиото. Така стигнахме до датата 25 ноември, когато отбелязахме официалното начало, събирайки наши близки приятели. Датата бе избрана заради това, че бе празник на свети Климент Охридски. В същия този ден пристигнаха и две дарения, които бяха много важни за бъдещата музикална дейност – акустично пиано и професионален микрофон за вокали. И двете дарения се случиха благодарение на Нели Хаджийска и нейни приятели, тъй като тя даде гласност на това, че правя студио и хората се отзоваха. Наред с това Нели ме покани в своя подкаст през декември, за да насърчи още повече хора да ме подкрепят.

Така дойде и края на годината. Студиото вече е изцяло подготвено за бъдещата дейност. Имахме удоволствието да получим вещата подкрепа на Мартин Евстатиев за звука, на Иван Москов и Михаил Делчев за видеозаснемането и на още сърцати хора за най-различни неща. В някои моменти усещахме, че това, което сме започнали с Цецо, е много по-голямо от нас самите и от нашите възможности. Но опитът в движение е по-ценен от всяка теоретична подготовка в университет. Имаме пространството, където бихме могли и да сгрешим, но и да се научим. Тепърва ни чакат предизвикателства.

Като заключение мога да кажа, че 2024 година бе година на разнопосочни промени. Блогът вече стъпи на една още по-професионална основа и ще продължи да утвърждава своето присъствие в онлайн средата. Когато си говорихме с разработчика на новия сайт, той каза, че месечните посещения на блога през миналата година са били около 2000, което за блог е доста добра статистика в днешно време. Надявам се, че сега рязко ще се увеличи този брой, защото материалите ще станат далеч по-достъпни и подредени и всеки ще може да си намира това, от което се интересува.

В предишната равносметка много говорих за това, което предстои. Сега съм по-предпазлив с тези оценки, защото много неща се променят с времето и животът тече в непредвиждани посоки. И все пак за мен е по-добре блогът да е място, където да мога да изразя моментните си желания за писане върху някакви теми и това ми е по-важно, отколкото стратегическото планиране. Това не значи, че напълно изключвам планирането. Разбира се, доста неща не предприех през 2024 година, включително интервюта с важни хора от музикалните и журналистическите среди, тъй като ми се иска да са част от бъдещото предаване „Глас в ефира“.

Проектът „Глас в ефира“ се предвижда като естествено продължение на блога. За него ще има отделен материал, където подробно ще обясня за своята мотивация да го създам и за важните цели и посоки, които ще ме водят във времето.

Благодаря на всички, с които работехме през годината. На Цветелин Сираков, Мариана Димитрова, Лора Касабова, Златомира Грекова и още преводачи и редактори. Благодарен съм на Ваня Димитрова, която ме подкрепи с редакциите по „Де е България“ и по този начин ми помогна да коригирам някои свои неизправности и чести грешки в писането.

Настоящата пета година на блога е извънредно важна и ще се постарая да я изпълня със съдържание по начин, че да остана напълно удовлетворен.