Български музикални истории: Звезди за група „Аналгин“, част I

Често свързват Звезди Керемидчиев с участието му в „Ахат“ и с големите хитове на групата като „Черната овца“, „Дървото“, „Походът“ и др. Но група „Аналгин“ е един проект, на когото Звезди посвещава много години работа и там той влага своя неподражаем авторски музикален почерк. Затова и аз реших да поговорим конкретно за него и да се разходим по историята на групата.

Началото

Какъв беше съставът на първата група „Аналгин“?

Барабанист беше Димитър Лазаров. Викахме му Митко Акулата, защото имаше голям нос. Майтапехме се, че когато легне да плува по гръб, хората се плашат, че идва акула. (В интернет се среща най-вече с прозвището Мутко. Бел. ред.) Китарист беше румен Антов. Спомням си, че когато ни запознаха, той каза „Аз съм румен“, а другите казаха „Не, не, викай му Ричи, ние така му викаме.“ Той наистина свиреше едно към едно нещата на Блекмор. Включваше грамофона, свиреше върху солата и ги покриваше на 99.9%. Единственото, което го различаваше от Блекмор, беше звукът, защото ние нямахме такива техники. Басист беше Ивайло Петров, а той беше и първият басист на „Ахат“, когато започнахме с тях през 1986 година. И, разбира се, моя милост, Звезди Керемидчиев. Освен че пеех, аз свирех и на китара. След това в повечето банди, в които съм бил, е имало по двама китаристи. Така и не продължих да свиря, но тогава помагах на Ричи, а някои неща даже правехме и заедно. Правех му подложки и т.н. От него научих много неща, защото дотогава свирех, колкото да си помагам на пеенето. После, когато отидох в казармата, и там свирих на китара и пях във военната група. Групата „Аналгин“ просъществува една-две години. Спомням си, че когато се уволнихме от казармата, имахме участие пак под името „Аналгин“, но не бяхме вече в същия състав. Бяхме вече с друг барабанист, а китарист беше Антоан Хадад, който впоследствие стана един от китаристите на „Ахат“. Но това беше само едно участие.

Каква музика формира вашия вкус в началото?

Беше 1981 година и бяхме обединени основно около Deep Purple и родословното дърво. Бяхме съвременници на няколко албума на Rainbow и Whitesnake. По това време Deep Purple нямаше. Тогава излезе албума Come An’ Get It на Whitesnake, също Difficult To Cure на Rainbow, а ние слушахме и предните албуми на тези групи. Тогава аз чух за първи път и AC/DC. Но басистът ни беше голям фен на Rush, Mahavishnu Orchestra и подобни групи. Тогава този стил се наричаше арт рок. Прогресив рок излезе доста по-късно като име за жанра. Китаристът ни бе голям фен на Ричи Блекмор. Той слушаше всичко, свързано с него. Аз също го слушах, понеже много харесвах и Иън Гилън, и Дейвид Ковърдейл, също Греъм Бонет, а да не говорим за Рони Джеймс Дио. Дио е един от хората, които ме накараха едно време да започна да пея. Голям фен съм и на Бон Скот от AC/DC. Но музиката, която правехме, нямаше нищо общо с тези групи, които изредих. Тя беше малко по-класически хеви метъл. Така поне се движеха вътре хармониите, функциите, двойните сола и т.н. През 1985 година излезе албумът на Accept с включения в него пасаж от „Фюр Елиза“ на Бетховен. (Има се предвид песента Metal Heart, дала име и на албума. Бел. ред.) Е, ние това нещо го правехме още 1981 година в едно парче на групата, което се казваше „Аналгин“. Това беше едноименното парче на групата. Само че го правехме в много бърз вариант. Иначе имахме и едно-две бавни парчета. Но си спомням, че първата песен, която направихме на първата си репетиция, беше Love's No Friend на Rainbow от албума Down To Earth от 1979 година. Оттам насетне свирихме и разни други парчета на Deep Purple. После някои от момчетата започнаха да предлагат авторска музика, аз си измислях разни мелодии. През същата година китаристът Румен Антов влезе в казармата. Години по-късно той беше китарист на „Конкурент“ , а след това имаше и собствена група, която се казваше „Рич Къмпани“). Ние взехме друг китарист на негово място и свирихме с него известно време, но още нямахме авторска музика. След това и ние влязохме войници и това беше.

Как се снабдявахте с тази музика по онова комунистическо време и доколко е истина, че достъпът до нея е бил силно ограничен тогава?

Имаше разни хора, които притежаваха доста плочи и покрай тях сме презаписвали много неща. Имаше ги в цяла България, особено по морските градове, където си имаше традиция в това отношение. Там моряци идват и си отиват всеки ден. Те ходеха по света и си купуваха разни неща. Аз си спомням, че братовчед ми, който беше капитан първи ранг на кораб, беше донесъл лайв албум на Uriah Heep от 1973 година. Това е един знаменит концертен албум. Беше си го донесъл при един от своите рейсове още преди да завърши Военноморското училище. Децата на партийците бяха калпазани като нас и обичаха да слушат и по-твърда музика. С тях се криехме по мазетата да пушим, да къркаме коняк и бира и да слушаме такива неща. Покрай такива хора и ние правехме презаписи. Но си беше трудно. Не можеше да си купиш албума в магазина, или да го слушаш по радиото. През 1978 година Йордан Георгиев (Данчо Стълбицата, много популярен водещ от националното радио), започна своето предаване всеки четвъртък между десет и дванайсет вечерта. И в последния половин час той представяше разни банди. Първо започваше със старите и влиятелни албуми на групите, оставили следа след себе си, и след това представяше чисто нови, току-що излезли албуми. Там за пръв път чух Down To Earth на Rainbow. Следващата година там чух и Heaven And Hell, първият албум на Black Sabbath с вокалист Дио. Това беше вече в края на 70-те и началото на 80-те, когато нещата леко се разхлабваха. Имаше проблясъци от време на време с неща, които случайно навлизаха. Но то беше така навсякъде. Тук-таме по телевизията изпускаха някой готин филм или концерт. Аз започнах да слушам рок музика в средата на 70-те и тогава си спомням, че първият албум на чужда банда, който бях чул, беше първият на Black Sabbath. (Става дума за едноименния албум Black Sabbath, издаден през февруари 1970 г. Бел. ред.) И същият пич, който ми го показа, донесе и Made In Japan на Deep Purple и аз страшно се впечатлих от него и въобще от тази музика. (Това е концертен албум, издаден през 1976 г. след първото голямо разпадане на групата преди да се събере отново през 1984 г. Бел. ред.)

Първият албум – Седем рани, седем кръста

През 1999 година се прибрах от Щатите. Беше останал доста незаписан материал от албума, който правихме с „Ахат“ и записахме в Америка. (Става дума за третият студиен албум на „Ахат“ - Made In USA, станал популярен в България като „американския албум“. Бел. ред.) Разбра се, че след записа на албума нещата няма да станат веднага и ще има известна пауза. Тази пауза продължи доста и аз реших да реализирам този материал. Исках групата да се казва „Аналгин“, но издателите казаха „Не, и твоето име трябва да го има отпред, защото си по-популярен, понеже ако е само „Аналгин“, ще отнеме много време да се продаде“ и т.н. (Издател на албума е „Полисаунд“. Бел. ред.) Това не беше съвсем така, защото… Кой беше звезди? Когато ме видят, им беше ясно кой е, но… Както и да е. Първият албум беше от Звезди и „Аналгин“ и се казваше „Седем рани, седем кръста. Записахме го през септември и октомври на 1999 година и излезе през октомври 2000 година. Цяла година обикалях и търсих някой да го издаде. Този първи албум беше с много разширен състав, защото там свиреха много и различни музиканти. Всички китари там записа Бисер Иванов. Той стана част от проекта на Милен Врабевски Intelligent Music Project. Преди това беше доста години китарист на Лили Иванова, а още по-рано свиреше в една група, която се казваше „Алегро“ и беше много хубава българска банда. Всъщност тогава, през 1999 година, той беше техен китарист, и аз го поканих да запише китарите и в нашия албум. Барабанист беше Иво Иванчев, който много време беше свирил в групите „Елит“ и „Стоунхендж“. Него го познавах от дете, защото когато ние започнахме с Ахат около 1986-1987 г., „Елит“ се появи през 1988 година и там той беше барабанист, а бе на 16 години или нещо такова. Беше много малък, но и много кадърен. Баскитарите изсвири Иван Калфов, басиста на „Б. Т. Р.“. А всички клавири ги записа Антони Георгиев – Тонто, клавирист на „Ахат“. След като записахме албума, аз поканих друг китарист, с когото да свирим наживо и друг басист, който изсвири и част от басовете в албума. (Звезди има предвид басиста Младен Несторов и китариста Илиян Илиев. Бел. ред.) Така петимата души, които бяхме на снимката в албума, бяхме аз, Антони Георгиев, Иво Иванчев и двамата нови, които привлякох.

„Избери си смисъл“ е първото парче от албума, какво си спомняте за него?

Това парче го бях правил с една американска банда. Групата се казваше Bent. Този риф и пеенето бяхме ги направили с тях. Тогава исках да вкарам някои неща от американската ми банда, за да стане цял албум. Та „Избери си смисъл“ е парче, което е правено в Америка. Рифът е на китариста Michael Mickens. А ако се заслуша човек в куплета, той напомня на една българска народна песен, само че размерът не е същият. Затова много хора ми казват: „Това много познато звучи, от какво е?“ И аз им казвам, че е от „Полегнала е Тодора“. Английският текст беше със заглавие Giving Up My Ghost. За един наркоман се пееше, нещо от сорта. Българският текст го писах тук и той приблизително прилича на оригинала, но не съвсем. Малко по-отнесен е. „Самодиви тичат из маково поле“ и т.н. „Аз предавам си духа, лягам кротко във прахта, до мене тишина, пее моята душа.“. Отивам си от тоя свят, обаче си отивам щастлив. И английският текст беше с подобно звучене. Аз бях писал английския текст и някои от нещата в него ги преведох. Спрях се на заглавието „Избери си смисъл“ от гледна точка на това как ще тълкуваш за себе си това, което чуваш и прочиташ в парчето. От същия този американски албум има и още две неща, добавени в първия албум на „Аналгин“. Едното парче е „Яко се кова“.

Този термин да се наковем е много стар, може би някъде от края на 80-те години. Означава, че много ми е готино, много яко ми е. Не знам откъде е. Клатиш си главата, все едно ковеш пирони... Другото е „Предател (Ти тъпо копеле“. Тази песен я бяхме записали, но не я свирихме. Записахме я на един четирипистов магнетофон, като на една писта бяха всички микрофони за барабаните и останалите три бяха за вокалите, баса и китарата. Това беше много сурова песен, а аранжиментът за „Аналгин“ го правих в България. Тук вече между английския и българския текст няма нищо общо. Имаше разни лъжливи и измамни хора, които ме предаваха по онова време, така че песента е за тях.

Една от любимите ми песни в албума е „Моят свят ограбен“, какво ще кажете за нея?

„И на мен много ми харесва. Тя е много различна от останалите и е едно от последните неща, които прибавихме в албума. Не беше от продукцията за „Ахат“. Тя чисто концептуално се свързва с „Предател“, защото освен предатели, имаше и други хора. Исках да направим видео на тази песен и щях да се виждам с една режисьорка. Странни неща щеше да има във видеото, колкото е странен и текстът. Тогава по националната телевизия имаше конкурси и всяка година там излъчваха български банди, за които различни режисьори правеха видеоклипове. Но ние така и не достигнахме дотам. Бяхме твърде различни от останалите, а и там казваха „Това не е на „ахат“.“ И Аз казвах: „Да, не е на „Ахат“, ние сме „Аналгин“.“ Освен това по това време се слушаха повече групи като „Д2“, „Мастило“ и други подобни и по-твърдите неща не вървяха много, хората се пазеха от тях. 

Следващата песен е „Уличнице малка“. Как се появи тя?

Когато се върнах в България, бях много впечатлен от тези момиченца на по 16-17 години, които се качваха в големите Мерцедеси, мислейки, че са постигнали мечтата на живота си и че това е, което ще правят оттук нататък. Те нямат достатъчния акъл да осъзнаят, че всяко нещо си има край и че това не е начинът. Заглавието си показва за кой вид момичета имах предвид. Исках това парче да звучи още по-хеви, но така и не постигнахме този ефект.

Следва „Седем неща“, пак интересна песен.

Да, „Седем неща“ е песента, която даде идея за заглавието на албума. (В текста се пее: „Със седем рани и седем кръста на гърба…“. Бел. ред.) Този текст го писахме аз и певецът на „Алегро“, Явор Кирин. По едно време бяхме много близки с него, после с години не го виждах. Но тогава често се виждахме и работехме заедно, аз записвах някои неща с тяхната група. Бяхме почти семейни приятели и той ми разказваше, че ме познава от ранните години на „Аналгин“. Тогава аз му казах, че искам да напише текст за тази песен. Дадох му представа как горе-долу ще звучи музиката и една вечер той дойде и каза: „Тук съм нахвърлил няколко работи“. Седнахме и го завършихме заедно. Аз довърших припева, последния куплет, както и финалния припев, понеже там има една малка разлика с първия припев.

Едно от най-обичаните неща в албума е вашата Интерпретация на „Ако имаш време“ на „Тангра“. Какво можете да кажете за нея?

„Ако имаш време“ е единственото изключение, при което текстът не е писан от мен. Там той е е на Миряна Башева и по музиката на Тенко Славов. Иначе аз съм писал всички текстове за „Аналгин“. Имах тази песен на „Тангра“ на малка плоча, още когато бях в казармата. (Става дума за плоча от 1978 година, където за пръв път са издадени песните „Ако имаш време“ и „Пътища“. Бел. ред.) Докато правехме записите, пред блока, в който живеех в квартал „Дружба“, имаше един ресторант. Слязох там за малко, а в това време разни приятели празнуваха нещо в едно отделно помещение вътре. И щом ме видяха, ме извикаха: „Ей, Звезди, ела при нас, донеси и китарата.“ И аз свалих китарата и пяхме разни песни – махленски, стандарти, на Deep Purple, на Rainbow. И когато засвирих „Ако имаш време“, и щом запях първия куплет, абсолютно всички запяха заедно с мен. А това бяха хора на моя възраст и малко по-малки. И аз си викам: „А, това парче е много популярно!“ Така реших да го вкарам в албума. 

За „Безкрай“ какво е важно да се каже? Знам, че не Ви носи приятни спомени.

Да. По принцип не искам много-много да разказвам за нея. Става дума за един човек, който е много далеч от това, което съм си мислел за него преди години. Няма значение. Бях го писал горе-долу по същото време, в което и „Моят свят ограбен“. А колкото до „Коледен блус“ и „Тъжна песен“ те са едни такива пак шегаджийски и малко пиянски песни.

Разговорът ми със Звезди продължава във втората част, където той говори за музиката на „Аналгин“, създадена след 2001 година.