Крис Григоров.
„Шуми Марица“
Първият български химн е „Шуми Марица“. Неговият текст е написан още през 1876 година от възрожденския учител Никола Живков, докато участва в Сръбско-турската война от 1876 година. Първоначалното заглавие на песента е „Черняев марш“ и се отнася до руския генерал Михаил Черняев, ръководещ руско-български отряд от сръбската армия, в който Живков е зачислен. След много варианти на текста е възприета последната му редакция от ИВан Вазов, направена през 1912 година.
Тук няма подробно да проследяваме всичките варианти и кой с какво е допринасял. Оригиналните текстове, както и редакцията на Вазов, можете да видите тук.
Музиката на химна не е българска, което не бива да ви учудва. Много от възприетите за най-патриотични песни като „Тих бял Дунав“, „Вятър ечи, балкан стене“, „Къде си вярна ти любов народна“ и други са на основата на популярни песни от други държави. Химнът е по музика, писана от Александър Космар още през 1839 година в Полша. Песента е част от по-голямото му произведение „Фарсът на пиратите“ и е пренесена в Германия, където е преведена и озаглавена „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren“ („Когато войниците маршируват през града“).
Музиката на немския вариант е популяризирана от оркестъра на унгарския емигрант и капелмайстор Михай Шафран, които я свирят в Шумен в средата на XIX век. Преди да стане „Шуми Марица“, песента е била с друг текст, дело на котленския учител Атанас Гранитски, намиращ се тогава в Шумен, и се е казвала „Слънце зорница“. Други източници сочат, че текстът е на Стефан Изворски от 1849 година.
„Шуми Марица“ е официализирана като химн на България малко след Съединението, през 1886 година, и е химн на страната в продължение на 63 години. По същото време мелодията продължава да е популярен военен марш в Германия и е използвана и в двете световни войни за вдъхновяване на немските войници.
Още любопитни факти за „Шуми Марица“ можете да прочетете в тази статия.
Следващите химни
Както може и да се очаква, за властта в България след 9 септември 1944 година „Шуми Марица“ вече не е подходящ символ за България. Макар в нейния текст да не се говори нищо за монархията и властта, тя е неподходяща за новите условия и според комунистическата партия е отражение на монархо-фашисткия режим. Водени от марксистко-ленинската идеология, комунистите решават да сменят химна с нов. Но кой да е той? Така първият от поредицата химни става „Републико наша, здравей“. Песента не е замисляна да е национален химн, а е химн на БКП. Музиката е на Георги Димитров, съименник на известния политик, а текстът е на Крум Пенев. Ето какъв е той:
Републико наша, здравей!
Ярема на робство сурово
И мрака на сива съдба
Ний сринахме с огън и слово
В жестока неравна борба.
Припев:
Републико наша народна,
Републико наша здравей!
Земята ни днес е свободна,
Свободно днес всеки живей!
За нас свободата е свята
И ние ще браним с любов
Кръвта на борците, пролята
По всяка падина и ров.
За наши и чужди тирани,
Родино, в теб няма простор!
Ний помним безбройните рани,
Фашисткия кървав терор.
Предлагам ви запис от 1974 година на Ансамбъла за песни на Комитета за телевизия и радио.
Както твърди Явор Генов, има предположения, че в същия период се е изпълнявал паралелно като национален и химнът на славянските народи „Хей, славяни!“, изпълняван в страните от тогавашна Югославия. Но когато през 1948 година отношенията между Тито и Сталин охладняват и идеята България да бъде присъединена към Югославия е погребана, този химн също е изоставен.
„Хей, славяни!“
Хей, славяни, все още жив е
духът (речта) на нашите предци
Докато сърцето за народа бие
на техни наследници.
Жив е, жив е духът славянски
ще живее с векове,
Не ни плашат ни бездни адски,
нито огнените гръмове.
Нека сега и над нас
със буря всичко да се разнесе
Скала се пука, дъбът се цепи,
Земята нек се разтресе.
Ние стоим твърдо
като крепост.
Проклет да е предателят
На своето отечество.
В края на 40-те години партията явно се отказва и от двете песни за химн. На 20 февруари 1949 година Тя обявява конкурс за нов национален химн. И макар че на 23 март са публикувани кандидатурите, нито една не се харесва на партийците и те решават да съберат група автори и да им възложат работата. Така се ражда песента „Българийо мила“. Няма да ви учуди, че музиката е на Георги Димитров и колектив. Поне така бива обявено, а вие сами можете да се досетите, че Димитров не е основния автор, а зад безличното „колектив“ всъщност са имената на Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов. Ако сме докрай откровени, музиката много наподобява сталинисткия химн на СССР и вероятно заданието е било да прилича на него, но нека не издребняваме чак дотам. Може би ще ви впечатли и разнообразната палитра от автори на текста, състояща се от Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев. И ето какво се ражда от този всеобщ творчески напън, протекъл почти две години до 31 декември 1950 година, когато официално е обявен за химн:
„Българийо мила“
„Българио мила, земя на герои,
неспирен и мощен е твоят възход.
Да крепне навеки съюзът ни боен
с могъщия братски съветски народ.
Припев:
Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.
Строим ний заводи, разкриваме мини,
нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина
готови сме труд и живот да дадем“
Чак до 1964 година тази песен е химн на Народна република България. Текстът на този химн, както отбелязва и Генов, е отражение на цялостното идеологизиране на културата и нейното използване с пропагандна цел. Сами виждате, че текстът е силно политически, възхвалява Сталин и Ленин, а също и Георги Димитров като национален герой и техен верен слуга. Да, но времената се менят. Сталин е отровен, а култът към него в Източния блок значително намалява. В България имаме Априлски пленум, имаме първи период на леко размразяване, макар и съвсем леко. През 1961 година в писателските ни среди се чува, че Георги Джагаров, един от влиятелните комунисти в Съюза на писателите, е започнал полемика не е ли добре да се създаде нов химн, тъй като този е твърде съветски. Да не забравяме, че макар да продължават честванията на Георги Димитров, той също е покойник отдавна и братята комунисти са по-склонни да го пренебрегнат донякъде. По онова време Джагаров е поддържал близки отношения с тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Това обяснява и защо има смелостта да му противоречи, когато това е било равносилно на смъртна присъда, или изпращане в трудов лагер. Запазена е стенограма от кореспонденция между двамата. В нея Живков пита Джагаров защо така подценява нашия химн, който е писан от толкова именити поети. Джагаров отговаря, че хората не го пеят. Впоследствие двамата си признават, че нито един не знае текста на химна и че все пак той твърде много прилича на съветския и затова е добре да се смени. В типичния си ироничен стил, Живков казва: „Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба, а!“
И тъй, навярно никой от вас не се учудва, че първият човек в България, съответстващ едновременно на днешния министър-председател и на президента, не познава текста на химна на своята държава.
Така или иначе, В началото на 60-те години е обявен нов конкурс, но нещата пак се запъват и нищо не допада на партийните другари. Накрая те решават да направят компромис, вземайки една стара песен и преработвайки я с нов текст за целите на партията.
Любопитното продължение на историята можете да прочетете във втората част.
Прочетете следващата част тук.
