Крис Григоров.
Разнообразие от звуци, багри, нюанси, творчески подходи и инвенции: Всичко това и още много е музиката на Братя Владигерови. Бидейки трето поколение професионални музиканти, те взимат много от своя татко Александър, от своя дядо – Панчо Владигеров, от многобройните си приятели и колеги от целия свят, които ги вдъхновяват да правят музика и чрез нея да извисяват човека. Те са двама българи, живеещи и създаващи своята музика във Виена, но дълбоко свързани с родната си страна, с грижа за нейната култура и с отношение към нейния фолклор. Те са мултижанрови и мултинационални, създавайки творчество отвъд всяко очакване, което същевременно носи духа на богати традиции. Използват музиката като език и езика като музика. А по характер са неподправено искрени и същевременно безмерно скромни хора. Взели са най-доброто от България, но и от другите места, където са пренасяли музиката си.
В първата част от поредицата за тяхната музика, като в една бърза машина на времето, ще ви разкажа за техния първи албум от 2007, а след това и за последния от 2017 година. Подчертавам, че той е последен до излизането на тази статия, но я пиша в очакване премиерата и на най-новото им творчество, базирано на стихове от австрийския поет Райнер Мария Рилке.
Първа среща с музиката им
Отдавна съм знаел, че братя Владигерови са музиканти, но заслепен от предразсъдък си мислех, че те продължават линията на класическата музика, заложена им от баща им и дядо им. Нямах идея, че творят джаз, още по-малко, че се обръщат към фолклора. Често срещах приятели и познати, които по един или друг начин са се докосвали до двамата, когато те са идвали у нас. През 2013 година моят приятел Цветелин Сираков ми пусна първите им два албума. Те бяха различни от всичко, което дотогава бях чувал. Вдъхновен от срещите си с тях и от онова, което му бяха дали като емоция и отношение, Цеци успя да го предаде пък на мен, а аз ще съм му благодарен цял живот затова. По-късно той ни свърза и започнахме да си пишем, а през 2021 година се запознахме и наживо при поредното им идване в София. Много съм им признателен за вниманието и затова, че отделят време да говорят за музиката си пред мен.
„Wanderer in love“
Още в този първи албум, издание на „Extraplatte“, се появяват трите вдъхновения на братята – класика, джаз и фолклор. Има песни, в които едното от трите е по-силно изразено, и други, където те са в съчетание. Класическата насока може да се усети най-силно в „Tears Of The Night (Suite)“ и „Little Requiem“, джазът в по-чист вид се чува в „Wanderer In Love“ и в „Лютеничка“. Разнообразните вдъхновения от фолклора се усещат по различен начин в музикални пиеси като „Flip Flop (To Ficho)“, „Frayed Knitting“ и „Jump To Your Feet, Donke, Let’s Jump Together“. А „Istanbul Mustn’t Become Vienna“ е една композиция, в която диалогът между изтока и запада е представен в неговия колоритен разнобой. Важно е да отбележа още и „Retrospective And The Favourable“, което пък носталгично връща братята към спомените им от детството и една от първите им изяви в радиото.
От името на дуото за албума говори Константин Владигеров:
„За мен и Сашко това беше, така да се каже, първото потапяне в огромния и дълбок океан на така наречения Балкански джаз. Бяхме свободно изявяващи се изпълнители и композитори в този изцяло нов стил! Много смело. Важното бе, че самата среда и сцената, в които буйно навлязохме бързо след завършването си в Джаз департамента на тогавашната Музикална Консерватория към град Виена, много ни инспирираха. Вдъхновяваха ни също така и музикантите и колегите ни, с които тогава вече свирехме. Бяхме „преплували“ и набрали една доза оптимистична нотка и красиво чувство, че наистина това би могло да е нашият път , посока, музикален „бриз“, който смело да следваме. В този албум, разбира се, дължим огромна благодарност за участието на всички прекрасни наши приятели и колеги, които ни повярваха и също така смело като нас, свирейки и инспирирайки ни, ни подтикваха, докато записваха музиката в албума ни.“
Помолих Косьо Владигеров да разкаже повече за една от любимите ми песни в албума – „Flip Flop“ (To Ficho).
Константин Владигеров:
„“Flip-Flop (Джапанки)“ е една от първите ни пиеси, които композирахме с брат ми. Там смело си експериментирахме с неравноделните ни балкански ритми. Това бе още от следването ни във Виена. Тогава много ни харесваше тази еклектика и съвкупност от ритми и според тях се образуваше музикалната фраза и мелодията. Това беше и моделът, по който работехме. А имаше и една интересна случка, покрай която се пръкна това смешно заглавие. Тогава басистът Филип Моосбрюгер, наш приятел и колега, с когото работехме по записите, винаги имаше навик да свири с един много готин и шикозен костюм, ушит по поръчка с платове от Истанбул. Но вместо някакви елегантни обувки към него, той си обуваше най-обикновени джапанки. Това бе повод за много смешки между нас. Така му посветихме това заглавие.“
„The Rag Waltz Time“
„The Rag Waltz Time“ е петият студиен албум на групата, издание на „Enja Records“ от 2017 година. Тук, десет години след първия албум, виждаме една съвсем различна картина. По-улегнала и зряла, същевременно по-плътна и изчистена музика. Но в основни линии стилът се запазва.
И тук е налице разнообразието от жанрови подходи. Тук джазът изпъква в заглавната „The Rag Waltz Time“ и в „Don’t Miss the Chance“, лиричният елемент – в „When the Nature Wakes Up“ и „The Long Way Back Home“, а също и в любимата за мен „Sketches of Beauty“, балканските ритми се проявяват в „Balkan Swiss Twist“, а родният фолклор се отразява най-силно в „Grande Danse En Rondo“ и „I Can’t“. По своеобразен начин всеки от албумите на тези музиканти отваря нов разнообразен свят, където всяко настроение, всяка емоция намира своя израз.
Отново давам думата на Константин Владигеров:
„И тук тази енергична и същевременно много по- изкристализирала линия продължава и излиза на преден план. Дори композициите като инспирация и развитие на отделните теми. Във всички пиеси има една още
по-разгърната и емоционална взаимовръзка с този наш предпочитан стил – Балкански джаз.“
Новият албум
С нетърпение очакваме излизането на най-новия албум на „Wladigeroff Brothers“. По този повод е и моя въпрос имат ли композиции, вдъхновени от кино, литература или философия.
Константин Владигеров:
„Да, имаме! Даже често обичаме сами да определяме композициите си като „саундтрак за фантазията на слушателя“. В това влагаме едно много широко разгърнато определение, което именно кара фантазията на слушателя в даден момент да полети и да обхване дадена мелодия или ритъм. Като кадър от любим филм или снимка. То може и да събуди спомени. И често разбираме, че това е така, когато развълнувани хора идват след концерти и споделят с нас какви емоции и вълнения са изпитали, слушайки музиката ни наживо. В последните две години и половина, откакто светът бе обгърнат и тотално объркан от пандемията от Covid-19 и хората се сблъскаха с това нещо, ние като част от всичко това, като хора на изкуството, в началото също така бяхме объркани и без много светли хоризонти пред себе си. Въпреки всичко успяхме, благодарение на будния ни близнашки музикален ген, да открием в себе си и да отворим една нова страница, един друг музикален творчески калейдоскоп. А именно, открихме дълбоко философската поезия на Райнер Мария Рилке. Така през цялото това време на изолация намирахме своя извор на нова инспирация и творчески посоки чрез поетичните слова и сонети на Р. М. Рилке, които постепенно разгърнахме в цял самостоятелен албум, „Homage“, посветен на гениалния поет.“
Албумът, за който Константин Владигеров говори, излезе официално на пазара през октомври 2022 година и се нарича „Magie“.
Другите за тях
Стоян Янкулов, взел дейно участие в много от записите на братя Владигерови, попитан как би описал работата си с тях:
„Ако трябва да съм много кратък, бих казал така: „Пълна бъркотия и накрая овации!” Те са изключително талантливи, музикални и, разбира се, абсолютни наследници на гения на техния дядо Панчо Владигеров и на баща им Александър Владигеров. Но защо казвам „бъркотия“? Понеже по време на репетиции и на подготовка за някой концерт при тях обикновено е много шумно, разхвърляно, с високо напрежение, но и, разбира се, много забавно, и публиката ги обожава. Няма друг концерт, който да възпроизвежда едновременно толкова вълнение, възхищение и радост у публиката. Най-вероятно защото самите те излъчват това винаги позитивно, шеговито и добронамерено отношение към хората, към приятелите и колегите музиканти, а отделно огромния респект и уважение към семейството си, към делото и името на Владигерови. Това се предава и на музиката, която творят и изпълняват.“
Повече за Стоян Янкулов прочетете в интервюто ми с него:
