Крис Григоров.
Идва най-сложната задача. За поредна година джазът предложи много интересни албуми и тук е само малка част от многообразието. Както сте свикнали и от предходни такива материали, в джаз селекцията поставям и доста неща, които трудно се характеризират и със сигурност не влизат в поп и рок стилистиката, тъй като са в полето на експеримента, импровизацията, новаторството. И така, да започваме!
Любими албуми
Aaron Diehl - Zodiac Suite
Жанр: Jazz, Classical
Това не е просто албум. Това е сюита, съставена от дванадесет части и написана от американката Mary Lou Williams в периода 1942-1945 година. За наследството на Mary трябва да си поговорим в отделен материал, тъй като то е голямо и оказва влияние върху развитието на целия жанр. Работила е с най-великите джазмени за времето си и е минала през няколко важни направления, като нейната музика вдъхновява и до днес. Пример е пианистът Aaron Diehl, който пръв записва цялата оркестрова версия на произведението, заедно с The Knights. Трудно е от една сюита да се извади парче и да се говори за него като нещо отделно. И все пак ще ви насоча към по-живата и най-любима за мен част, наречена Virgo.
Brad Mehldau - Your Mother Should Know
Жанр: Jazz, Piano
Цялото име на албума е Your Mother Should Know: Brad Mehldau Plays The Beatles. Това е албум в почит на великата британска рок група. Личи, че е създаден от човек с отношение към музиката и с разбиране на класическите образци. Бях удивен колко различно могат да звучат хитове на групата като Golden Slumbers и For No One, при това изпълнени само от пиано. Записът е от концерт в Париж през 2020 година и носи цялото това усещане за живата музика и импровизаторските способности на Brad. Обръщам специално внимание на три песни от този албум. Първата е If I Needed Someone, втората е избраната за заглавна Your Mother Should Know и последна е най-любимата ми песен тук - She Said She Said.
Henrique Gomide - Portais
Жанр: Latin Jazz, Piano
Трети пореден албум тук е в почит на по-стари творци. В случая пианистът отдава почит на няколко от любимите си бразилски композитори като Ари Баросо, Еду Лобо, Гуинга, Гарото и др. Този албум е дебютен за музиканта и въпреки това и аз се присъединявам към критиците, които го оценяват високо. Най-важна тук е откриващата песен Frevo. Тя е базирана на композиция на Egberto Gismonti от 1979 година.
Hiromi Uehara Blue Giant Original Soundtrack
Жанр: Jazz, Soundtrack
Blue Giant е японски анимационен филм, базиран на едноименната манга (вид японски комикс). Историята му разказва за млад мъж, който иска да стане най-добрият саксофонист в света. Освен талантливата пианистка Hiromi Uehara, която сама композира песните в саундтрака, в албума свирят и други музиканти, най-важните сред които са барабанистът Shun Ishiwaka и Tomoaki Baba на тенор саксофона. Най-близки до моя вкус са пиесите New day, Recollection и заглавната BLUE GIANT.
Nicole Zuraitis - How Love Begins
Жанр: Vocal Jazz
Това е четвърти албум за младата певица. Освен че пее, тя и пише доста от песните си. Тук тя е подкрепена от някои от най-изявените съвременни джаз музиканти като Christian McBride, Billy Kilson и Gilad Hekselman. С албума се запознах чак през 2024 година благодарение на неговата Extended Edition версия, която е и с повече песни. Най-много ми допаднаха Travel, Reverie и 20 Seconds.
Други проекти
Paul Tuvman - The Road I've Traveled
Жанр: Smooth Jazz, Piano
Както самият Paul признава, негови вдъхновители са както класически, така и нови поп и джаз музиканти – от Stevie Wonder, през Dave Grusin, та до David Benoit. За този негов албум няма почти никакви рецензии, което обаче не го обезценява и според мен той тепърва ще бъде признаван. Моите фаворити тук са The Journey и в по-малка степен Thrill Ride.
Anıl Şallıel - Excited
Жанр: Ethnic, Jazz Fusion
Може би не бяхте очаквали турски саксофонист да присъства тук, но ето го и него. Още предишния му албум доста ми хареса, а тук той надгражда своя етно джаз и привлича и гости от други места, включително азербайджанската певица Sevda Ələkbərzadə. Особено ми допадат песни като Afalar Dansı и Tavuş Ömer, но няма да изпуснете и ако чуете други като Lonely Kid, Street Bums, January 13 for Soyberk и Old Town.
Stavros Lantsias Quartet - My Ennio Morricone
Жанр: Jazz, Soundtrack
Както се досещате, и тук става дума за албум в почит на друг композитор, в случая авторът на филмова музика Ennio Morricone. Този инструментален албум е дело на четирима гърци, като основният сред тях е Stavros Lantsias, който свири на пиано и вибрафон. Оттук избирам две претворени филмови класики – Gabriel's Oboe (From „the Mission“) и с още по-гореща препоръка The Good, The Bad and the Ugly (Theme).
GENTLE LOVE - JAZZ RESORT, Vol. 2
Жанр: Jazz
Фин и дълбок албум, каквато е и цялата музика на групата от предишни години. Японското дуо от пиано и саксофон изследва терапевтичните възможности на музиката. Мисля, че този албум е връх в тяхното творчество. Тук могат да се чуят прекрасни композиции като откриващата Mirage, а също и I miss you и Short Stories No.2.
Wolfgang Haffner - Silent World
Жанр: Jazz
Световноизвестният джаз барабанист от немски произход отново издаде солов проект през 2023 година. Най-забележителната песен в него според мен е Rise and Fall.
Georges Granville - Perspectives
Жанр: Jazz, Piano
Това е едно от най-приятните неща, които чух през годината. Освен Georges Granville на пианото, тук свирят и Michel Alibo на контрабас и Arnaut Dolmen на барабани. Музиката е почти изцяло писана от Granville. Почти всяка песен бих споменал, много ми е трудно да отлича нещо. И все пак бих се спрял на песните And I Love Her, Sèt aw, Fivezurka, Bahia, Yéla и Open Mind.
Fabrice Martinez - Stev'in My Mind
Жанр: Contemporary Jazz
Пореден трибют албум, този път в центъра му е творчеството на Stevie Wonder, а изпълнител е тромпетистът Fabrice Martinez и бенд, в който се отличава китаристът Julien Lacharme. Сред тринадесетте песни тук избирам разчупените версии на Boogie On Reggae Woman и Black Man.
The Justus Brothers - For All We Know
Жанр: Jazz, Pop
И за този албум почти никой не говори, а той е пълен с изненади. Лично аз се спирам на две песни тук, Pep In My Step и кавърът на популярното парче на Bruce Hornsby, The Way It Is.
През годината и други артисти извадиха интересно творчество. Пример е номинираният с Grammy албум Journey In Black на Christie Dashiell, откъдето най-много си харесах Grief и How It Ends. Тук ще спомена и сравнително новата група Vertigo 4 и техният албум Good Measure, вдъхновен от джаз пианистите от 70-те години. От този проект харесах Showtune, Triplicity, Lost Memories и Maxter. Тук слагам и албума на пианиста Nadav Berkovits - Cycle & Line, който препоръчвам на всички фенове на етното и джаза. Очарован бях от дълбокият албум Orange Sky на Captcha – група от Берлин, зад която стои музикантът Johannes Metzger. Албумът е правен по време на локдауна и с него групата иска да постигне ансамблово звучене. Друг интересен албум беше Free Fall на Branimir Gazdik Quintet, откъдето слушах най-вече песните Joy, To my better half, Bony и Find the Step. Не бива да пропускам и още един прилежно аранжиран и изсвирен албум, вдъхновен едновременно от класиката, джаза и соул музиката. Това е Metamorphosis на Dave Lee и AC Soul Symphonyc. Там най-значимите парчета според мен са Windy City Theme, Music for Your Pleasure и най-вече The Mystery, The Moment.
Накратко
Тук идва и най-сложната част. Как да се отсее онова, което е по-малко важно, а същевременно ми е оставило положителни впечатления. Много са тези неща. Може би тук е моментът да ви предложа един сингъл на пианиста David Garfield, който аз отдавна харесвам и следя. Става дума за Claudia.
И още една инструментална композиция, която ми стана фаворит, Gondol Ride to St. Mark's Square: на финландския пианист и композитор Iiro Rantala. Ако ви хареса, прослушайте и още неща от албума му Veneziana. През годината излезе и
Your Requests на Laila Biali, поредният добър албум на пианистката с певчески заложби, където откроявам Blame It On My Youth и интерпретацията на Autumn Leaves. Идва ред и на още един албум с женски вокали – Retro Trilogy на Allison Adams Tucker. Тук изборът ми пада върху You're My Best Friend и The Wind. Следващият албум е на Alfa Mist и е наречен Variables. Тук ме докосват поне три песни - Aged Eyes, Foreword и Apho. Появи се и един много свеж албум, пълен с приятно звучащи кавърверсии - That's Life на Big Band Der Bundeswehr. Тук отбелязвам заглавната That's Life, както и песните Smile tho' your heart ist aching, Ed! И трибюта към Stevie Wonder Stevie!, включващ микс от четири негови класики. Говорейки за Стиви, се сещам и за още един трибют към него, а именно кавърът на Smile Please от Dan Wilson, включен в албума му Things Eternal. И като сме на тема кавъри, време е да споменем и Shine a Light от албума Fade to Black на Carmen Lundy. Следващото музикално бижу е албумът Reconnected на Der Nussigmilde. Освен Magic, любимо парче тук ми е Let Things Go Wrong. Следва Deborah Slijkhuis и нейния проект Rosa, където могат да се чуят заглавията For Điệp и Walk with the Sun. Ето и още няколко важни парчета от годината: Love After Love от албума Phases на Nefeli Fasouli, All is Well от Dialogue's Delight на Olivia Trummer & Nicola Angelucci, 65 от The 30th Anniversary Concert на Corpo, 37 от Retreat to Beauty (Oblation, vol. 3: Providence!) на Antoine Drye. Важни песни във фюжън стилистиката бяха Lift от албума Life Changing на Tyrone Turner Jr и Rocket от Opuntia на Anika Nilles. Едно от най-любимите инструментални джаз парчета за годината за мен бе Second Chances от албума Swingin' For The Fences на Gordon Goodwin's Big Phat Band.
Следват четири баладични парчета с преобладаващо смуут джаз звучене: Through The Valley от албума Emergence на Lemek с гост Quintin Gerard W, The Third Child от The Magic of Moonlight на Brian Bromberg, Day dreams от Comedy Quartet на Antoine Auberson и Saidjah's Song от Patches of Sky на Henk Kraaijeveld. Харесаха ми доста инструментални албуми. Сред тях с преобладаващо пиано Echo Canyon на Art Hirahara, [RE]FLEKT на Dock In Absolute, Tyrion Cuthbert: Attorney of the Arcane Original Soundtrack на insaneintherainmusic, Silence Loud на Michel Bisceglia, A Room For Travellers на Magnus Ostrom Group и Faithful One на Sultan Stevenson. Ако говорим за преобладаващи китари, то тук е мястото да отбележа Kings Highway на Brian Blade & The Fellowship Band, Dream Box на Pat Metheny, а също и Heart of Tokage на Gecko&Tokage Parade и Trionomics, съвместен проект на Michele Di Toro, Yuri Goloubev и Hans Mathisen. В смуут джаз стилистиката ще отбележа и още албуми, в които имаше добри попадения - Comfort and Joy на Tom Braxton, Under The Leo Sign на Roberto Tola, Brand New Day на Marcus Click, Stick It Out на James 'PJ' Spraggins и Eric Dubose, Promise на Cindy Bradley, Flame на Carlos Camilo, Daydreams на James Richardson и A Song for Peace на Greg Manning. В латино джаза ще отбележа албумите Drifting на Alex Parchment, Movement на Daniel Santiago & Pedro Martins, La Montgolfiere на Jeremy Rollando, Roneando на Perico Sambeat и най-вече Rebounce на Alexandre Cavaliere. Поглеждайки към бразилската музика, ще посоча и Joao на Bebel Gilberto, My Heart Speaks на Ivan Lins и Telenova на Zuco 103.
Джазът доста успешно е смесен с класически елементи в албуми като Canvas Three на Inner Prospekt и In Another Dimension на Marimba Plus. Прекрасна многогласна музика пък можете да чуете в Together на Wiener Sängerknaben и Janoska Ensemble и в A Winter Breviary: Choral Works For Christmas на St Martin's Voices. А интересен джаз албум с арфа бе Jasmine in November на Clio K. Вибрафонът като инструмент най-добре бе представен в Be Still на Jalen Baker. Тук прибавям и един по-екзотичен албум, смесващ рок и джаз в инструментална музика - Prima Materia на шведската група Agusa. Говорейки за инструментален джаз, не бива да пропускам албуми като criss - CROss на Jazz Ex Tempore Orchestra, River of Light на Ancient Infinity Orchestra, Dynamic Maximum Tension на Darcy James Argue's Secret Society, Soulmates на Aniello De Sena, Incline на Peter Fernandes, Sincerity на Andy Herrmann, return to casual на Walter Smith III и Pixel на Keigo Hirakawa. В дебрите на безбрежния експеримент можете да чуете още The Jazz Art Of Relax на Soulstance, The Shores of Infinity на Menagerie, The JuJu Exchange на JazzRx, Family Business на Jazz Mafia, Resonants на Resonants, Linus на Efeu, Spirits на The Circling Sun, First Kiss на Circuit Kisser и My Voice на Ashley Henry.
Етно джаз продукцията също не бе малко. Западни музиканти редовно проявяват интерес към източния фолклор, включително и българския, както го показа албума Tales & Tongues на немската група Miriam Ast Trio. Става и обратното, източни музиканти се повлияват от западния джаз, какъвто е случаят с албума Expectations на родения в Татарстан Azat Bayazitov и със Skybridges на Viktorija Pilatovic от Литва. Но да се върнем на етно джаза. На ниво Балкани имаше интересни проекти, какъвто беше Petrichor – съвместен албум на Andreas Polyzogopoulos, Petros Klampanis & Wajdi Riahi. Хърватският джаз състав ManGroove пусна своя албум Nešto veće od nas, а през годината излезе и A Time To Remember на родената в Албания Elina Duni. Всъщност Elina е живяла доста дълго в Швейцария, а там отдавна има интерес към ориенталската музика. Доказва го и Nicolas Meier със своя албум Mercurial Indigo. От Израел дойде музикалният проект Simple Story на квартета The Hoog. А поглеждайки към арменския принос за джаза, моят избор попада върху албума Distance на Astghik Martirosyan. Няма да ви учудя с това, че арменската певица и авторка на песни живее в Ню Йорк. В края на тази поредица ще спомена и за Aleph Quintet от Брюксел, които с дебютния си албум Shapes of Silence показват интереса си към северноафриканската музика. Ще отбележа и Dahab Days. Това е Проект на британския музикант Rob Luft, вдъхновен от пътуването му до Египет.
Накрая ще ви представя и нещо, което ми донесе доста естетическа наслада, когато го чух за пръв път. Това е пиесата La marinada на Bill Laurance and Michael League от албума Where You Wish You Were.
През 2023 година български джаз имаше сравнително малко. Най-успешни според мен бяха етно-джаз проектите, включително част от нещата на Явор Куманов, Явор Русинов и на група 4etno и вокално трио „Идепея“. Но може би най-успешният проект бе този на група „Булгара“, наречен „Корени“. За него имах възможност да говоря със съоснователя на групата Костадин Генчев в специално интервю.
Това бе всичко от музикалния ми избор за джаза през 2023 година. Ако сте пропуснали, разгледайте селекциите за поп и рок.
