Крис Григоров.
Предисторията
През 1960 година Бенджамин Ърл Нелсън (Benjamin Earl Nelson) е на 22 години. Роденият в Северна Каролина певец вече две години пробива на американските музикални сцени, изпълнявайки госпъл и соул музика с колегите си от групата „Дрифтърс“ (The Drifters). Голям хит в САЩ става тяхната There Goes My Baby от 1959 г. През май 1960 година Бен напуска групата заради несъгласия на мениджъра му с условията, при които е нает, и започва солова кариера. Първият му сингъл с новото му сценично име Ben E. King е добилата по-късно популярност песен Spanish Harlem. Малко след записването на парчето, се ражда и Stand By Me. Но преди да разкажем за нея, ще се върнем малко назад.От деветата си година Бенджамин живее в Харлем, Ню Йорк, и пее в множество църковни хорове. Той е познавал добре госпъл традициите. Както и сам ще признае по-късно, по онова време се е влияел доста от певци като Брук Бентън (Brook Benton), Рой Хамилтън (Roy Hamilton) и Сам Кук (Sam Cooke).
Още през 1905 година методисткият свещеник от Филаделфия - Чарлс Албърт Тиндли (Charles Albert Tindley) написва песен със заглавие Stand By Me Lord, която става много популярна по църквите в целия американски Юг и през 50-те години е записвана от различни цветнокожи госпъл музиканти. Най-известен е вариантът на групата Staple Singers от 1955 година и дори някои погрешно го сочат за първо вдъхновение на Бен. Този текстов мотив се завърта в госпъл средите и не е случайно, че през 1959 година един от любимците на Бен, Сам Кук, съвместно с Дж. У. Александър (J. W. Alexander), написва песен със заглавие Stand By Me Father. Песента е записана от „Соул Стирърс“ (The Soul Stirrers) и вокалиста Джони Тейлър (Johnnie Taylor).
Бен не харесва старата църковна песен, но е впечатлен от новата версия на Кук и започва да пише своята Stand By Me (в превод „Застани до мен“) в спалнята си с помощта на евтина китара. Според документалния филм History of rock ’n’ roll, в началото Бен не е искал да я записва като солов изпълнител. Планирал е да я изпълни с мъжки хор, като е имал идея да я предложи на колегите си от The Drifters. Други източници твърдят, че им я е предлагал, но мениджърът на групата не е одобрил идеята за песен и затова не се е стигнало до запис. На места ще прочетете, че Бен пише песента, вдъхновен от тогавашната си приятелка и по-късно съпруга Бети Нелсън (Betty Nelson), но това са по-скоро таблоидни измислици.
Решени да запишат няколко песни, звукоинженерите викат Бен и сесиите започват. На сесиите присъстват и двамата съпродуценти и автори на песни Майк Столър (Mike Stoller) и Джери Лейбър (Jerry Leiber). По-редовните ни читатели ги помнят от епизода за Jailhouse Rock на Елвис Пресли. Двамата се запознават с Бен още докато работят по хитовете на The Drifters в Atlantic Records.
И така, след като записват Spanish Harlem, в самия край на деня, по спомени на Бен, те го питат има ли още нещо, което би искал да предложи за запис, тъй като им остават още 15-20 минути. Тогава той изпява Stand By Me, акомпанирайки си на пианото. Това е песен, която преди е предлагал на The Drifters, но те са я отказали. След като чуват Кинг, викат останалите музиканти обратно в студиото и измислят аранжимента за броени минути, тъй като времето им изтича. Не е съвсем ясно кой с какво точно е допринесъл, защото по-късните разкази на съавторите се разминават, а и всеки говори различни неща в интервютата през годините. Но се знае, че Майк Столър е допринесъл с измислянето на бас линията, Джери Лейбър е дописал вече започнатия от Бен текст, а самия Бен предлага вместо барабани да се ползва звук от стържене на четка по кожа. Така всеки втори такт е изсвирен с триангъл, а всеки четвърти – с гуиро. Усеща се латино влиянието върху музикантите. Влияние, което е започнало от Save the Last Dance For Me – последната песен на Бен с The Drifters, минава през Spanish Harlem и достига до Stand By Me. Така бавната църковна песен се преобразява с по-жив ритъм, характерен за поп музиката от 50-те години. В записа участват Лойд Тротман (Loyd Trotman) - бас, Гари Честър (Gary Chester) - барабани, Ърни Хейс (Ernie Hayes) - пиано, Ал Кайола (Al Caiola) и Чарлс Макракън (Charles McCracken) - китари, Ромео Пенки (Romeo Penque) – саксофон и Фил Краус (Phil Kraus) - перкусии. По-късно Стенли Епълбаум (Stanly Applebaum) прави и допълнителен симфоничен аранжимент, добавен към записа. Продуцентът Джери Уекслър (Jerry Wexler) е скептичен, че от това ще стане сериозна песен, но той просто е подразнен, че музикантите задържат студиото и скъпия оркестър извън уговореното време и те ще трябва да се доплащат. При описването Бен е с 50% авторски права, а Майк и Джери си поделят по 25%. В едно от интервютата Майк разказва, че е заварил Джери и Бен пред старо дъбово бюро, докато работели върху текста и поискал да чуе мелодията. Бен започнал да пее акапелно, а Майк в движение проследил акордите на пианото. Както виждате, тази версия се различава от спомените на Бен. Предполага се, че и двамата са прави, просто Майк говори за първия път, в който Бен им е показал песента, още докато работят с The Drifters.
Както в старата евангелска песен, така и тук строфа от втория куплет е базирана на Псалм 46 от Библията, където се казва:
„Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила,
И планините се преместили всред моретата,
Ако и да бучат и да се вълнуват водите им,
И планините да се тресат от надигането им.“
Стихът в песента е:
If the sky we look upon (Дори и ако небето, което гледаме горе)
Should tumble and fall (се преобърне и падне,)
Or the mountain should crumble to the sea… (или планините рухнат в морето…)
Хитът
Датата на записа на Stand By Me е 27 октомври 1960 година. Песента е издадена от Atco Records като сингъл на 24 април 1961 година, а е включена в албума Don’t Play That Song, излязъл чак следващата 1962 година. От Б страната на сингъла е On The Horizon.Stand By Me веднага се закотвя на първите места в класациите за R&B музика в САЩ. На 13 май 1961 година песента влиза и в основната класация за сингли на Billboard, за да достигне до четвърта позиция на 16 юни същата година. Във Великобритания успехът на парчето не е много голям и там то достига до номер 27 в местния чарт за сингли и продава 200 000 копия.
През 1986 година, във връзка с двадесет и петата годишнина на песента, а и по повод саундтрака на филма Stand By Me, песента е презаписана, като за нея е заснет и видеоклип с актьорите River Phoenix (Ривър Финикс) и Wil Wheaton (Уил Уитън). Тя също влиза в класациите, като на 20 декември 1986 година достига деветата позиция в Billboard. Допълнителен хит сред младите хора я прави и включването й в масово разпространената в Англия през следващата 1987 година реклама на дънки Levi’s 501. Преиздадената версия постига успехи и в чартовете за сингли на Канада, Ирландия и най-вече на Великобритания, където стига и до първо място през януари 1987 година. Смята се, че включването на песента във филма от 1986 година се дължи на режисьора Роб Райнър (Rob Reiner), който се среща с един от съавторите Майк Столър. Столър му предлага тъкмо тази песен да е основна тема на филма. По-късно Райнър избира името на песента за заглавие на целия филм, свързвайки го и със сюжета му. Дотогава филмът се казва The Body (Тялото), по името на романа на Стивън Кинг, върху чиято история е базиран, но това заглавие звучи зле. Съобразно сюжета, новото заглавие набляга не на намереното мъртво тяло, а на приятелството между момчетата, за което се разказва във филма.
Изчисление през 2012 година показва, че спечелените пари от песента Stand By Me са над двадесет и осем милиона долара, с което тя се нарежда на шесто място в списъка с най-печелившите песни от тази епоха. Поради своите над седем милиона документирани излъчвания в радио и телевизия само до края на миналия век, тя заема четвърто място в класацията на BMI за най-изпълняваните песни. Очаквано песента влиза и в класацията на списание Rolling Stone - 500 най-велики песни за всички времена, като там е под номер 122. Влиза и в още десетки подобни класации.
Бен И. Кинг умира на 30 април 2015 година. Само около месец преди това песента му получава поредно признание, ставайки част от националното културно наследство, включено в регистъра на библиотеката на Конгреса на САЩ. В последните си години Бен ръководи и благотворителна организация, наречена Stand By Me Foundation, подкрепяща образованието на млади таланти.
Ще отбележим и няколко от най-известните кавърверсии, които общо са около 500 на брой. Сред изпълнявалите я артисти са Адриано Челентано (Adriano Celentano) (1962), Касиус Клей (Cassius Clay, известен и като Мохамед Али) (1963), Отис Рединг (Otis Redding) (1964), Джон Ленън (John Lennon) (1975), Морис Уайт (Maurice White) (1985), Трейси Чапман (Tracey Chapman) (2015), „Флорънс енд Машийн“ (Florence & The Machine) (2016) и много други.
На самия Бен най-много му допада кавъра на David Ruffin (Дейвид Ръфин) от The Temptations, записан с The Ruffin Brothers през 1970 година.
Общо седем кавъра на песента попадат в основната класация на Billboard през годините, а фрагменти от нея са ползвани и в много други хитове. Песента е изпълнявана в редица знакови събития, включително и на сватбени церемонии. Най-известната сред тях е тази на принц Хари и Меган Маркъл от 2018 година, където е изпълнена от британския кралски хор.
И така, ако Рей Чарлс е човекът, който пръв вкарва госпъла в поп музиката, то Бен е човекът, който довежда това сливане до традиция - традицията на соул музиката. Днес Stand By Me е възприета като един от най-важните химни на соул музиката. В един общ план, тя е химн и на любовта и надеждата и е вдъхновение за няколко поколения.
Този епизод е подготвен за „Дарик радио“ и е излъчен в ефир на 06.03.2023 година.
