Крис Григоров.
В предишен епизод говорихме за „Love Me Tender“. Днес ще обърнем внимание на друга филмова песен на Елвис Пресли. Това е Jailhouse Rock от едноименния филм от 1957 година.
Филмът
За да проследим историята на песента, добре е да започнем с филма, определян като един от най-добрите в кариерата на Елвис. По онова време мениджър на краля на рокендрола все още е полковник Том Паркър (Tom Parker). Той е целял да се спечели максимално голям доход от Елвис. Затова на него не му се е харесвала идеята той да участва в телевизията, където хората могат да го гледат безплатно. Дори не го удовлетворявала мисълта хората да си купят плочата и да могат да я слушат десетки пъти. И именно тук идва филмът, който по онова време човек може да гледа единствено в киното и ако си плати. Това е шанс за максимален доход и неслучайно Елвис ще бъде толкова експлоатиран в по-късни филми. И ако последните филми с Елвис са в по-голямата си част скучни и зле скроени, то Jailhouse Rock излиза в рокендрол ерата и се приема изключително добре от публиката. Представя се по-добре от Love Me Tender преди него, който прави опит да обедини феновете на уестърн драми и рокендрол музика, но не се получава в степента, очаквана от продуцентите. Затова следващият филм, Loving You, който по-пряко разказва за живота на Елвис, се насочва още по-очевидно към рокендрола като основно „превозно средство“, както се изразяват филмовите продуценти от онова време.
Първоначално новият филм е планиран със заглавие The Hard Way. По-късно той сменя още имена, измежду които и Ghost Of A Chance. За основа е избрана история, написана от Недрик Йънг Nedrick Young(), а за режисьор е определен Ричард Торп (Richard Thorpe), най-вече заради бързите срокове, в които завършва проектите си. Главната роля е поверена на Елвис, като това е третият филм в актьорската му кариера и първият за компанията MGM. Във филма той играе Винс Евърет – строителен работник, който неволно убива един пиян посетител в бар и се озовава в затвора за непредумишлено убийство. Там неговият съкилийник, пропадналия кънтри певец Хънк Хоутън, осъден заради банков обир, обучава Винс на китара. Хънк убеждава Винс да участва в затворническо шоу, което ще се предава по национална телевизия. Феновете обсипват Винс с писма, но ревнивият Хънк не му ги показва. Винс ги вижда чак след като е освободен от затвора. Дългият повече от час и половина филм продължава с различните перипетии, през които минава героят на Елвис, за да пробие на американската сцена и да се отплати на хората, помогнали му да се издигне.
Отговорната задача за написването на песните е възложена на Майк Столър (Mike Stoller) и Джери Лейбър (Jerry Leiber) – популярно тогава дуо, създаващо песни и за други артисти. Това им е първото в съвместната кариера задание за писане на филмова музика, което още в началото те приемат като на майтап. Елвис ги познава, защото по-рано те написват един от първите му хитове Hound Dog.
Но едно е да пишеш рокендрол хитове, друго – цял саундтрак. Въпреки това двамата приемат предложението и заминават за Ню Йорк, където са настанени в шикозен хотелски апартамент, в който е поставено и пиано, в случай че там ги осени музата за писане. Двамата четат сценария, разменят подигравателни шеги по неговия сюжет и го захвърлят в ъгъла насред туристическите списания, характерни за всяка хотелска стая. В продължение на повече от седмица те се шляят из града, посещават театри, барове и нощни заведения, слушат Майлс Дейвис (Miles Davis), Каунт Бейзи (Count Basie) и Телониъс Монк (Thelonious Monk)и прилично се наливат с алкохол на разноски на продукцията. Но една съботна сутрин работодателят им - Джийн Абербах (Jean Aberbach), директор на музикалната издателска компания Hill & Range, чука на вратата им и ги пита с виенски акцент защо още няма материал от тях. Когато разбира, че нищо не са написали, Абербах се настанява на стол до вратата и им казва, че докато не напишат песните, няма да мръдне оттам. В някакъв смисъл и момчетата са затворници като онези в сценария. Притиснати така от своя шеф, те сядат и за пет часа написват четири песни, които същия следобед дават за одобрение. Измежду тях е и Jailhouse Rock. Веднага щом я чува, продуцентският екип вижда в нея потенциал за бъдещ хит.
Хитът
Песента е записана на 30 април 1957 година в студио Radio Recorders в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния. В записа участват Елвис Пресли (Elvis Presley) – китара и вокали, Скоти Мур (Scotty Moore) – китара, Бил Блек (Bill Black) – баскитара, Д. Дж. Фонтана (D. J. Fontana) – барабани и Дъдли Брукс (Dudley Brooks) – пиано. Същата група свири и в много от песните на Елвис още от началото на неговата кариера. Беквокалисти са момчетата от популярния квартет The Jordanaires (Джорданайърс), който по това време се състои от Гордън Стокър (Gordon Stoker), Нийл Матюс (Neal Matthews), Хойт Хокинс (Hoyt Hawkins) и Хю Джарет (Hugh Jarrett). Някои източници твърдят, че на пианото свири един от съавторите на песента, Майк Столър, който е и негов съпродуцент. Но той е свирил само във филмовата версия. Даже първоначалната идея е била за ролята на пианист да бъде избран другият съавтор, Джери Лейбър, но той я отказва под предлог, че ще ходи на зъболекар. Майк също никак не е съгласен, но директорът му казва, че дори не е нужно да свири, а само да прокарва пръсти по клавишите, понеже после ще се наслагва върху студийния запис.
Именно по време на тези сесии Елвис се запознава с Майк и Джери, двамата съавтори на повечето парчета във филма. Те са впечатлени от него и фактически стават и съпродуценти в новото парче, помагайки на Елвис да записва по няколко различни дубъла за всяко парче. Това е било необходимо, тъй като в някои от сцените на филма героят учи песните и ги пее в различен стил.
Елвис учудва двамата съавтори с това, че макар да е бял, познава толкова добре R&B музиката на чернокожите американци. По време на сесията те заедно правят любима за всички песен на Рей Чарлс (Ray Charles), наречена The Snow Is Falling.
Елвис често изпълнява Jailhouse Rock, особено в по-късни свои концертни записи.
Текстът е доста любопитен и в него има и истински персонажи. Например, Шифти Хенри (Shifty Henry) е музикант от Лос Анджелис, а не престъпник. Спайдър Мърфи (Spider Murphy) и Литъл Джо (Little Joe) също са музиканти, които според някои не много сигурни източници са бивши колеги на Елвис. В песента се споменават и реални лоши момчета от онова време като известната тогава престъпна банда The Purple Gang, както и гангстерът Букси Сийгъл (Bugsy Siegel). В текста също така има и препратки към хомосексуалните отношения между затворници, заради което доста от критиците се чудят как е минала през цензурата. В текста Елвис разказва за парти, организирано от надзирателя, описвайки обстановката вътре и различните персонажи затворници.
И един любопитен факт: Някои критици намират прилики между Jailhouse Rock и песента Rock Around The Rockpile, записана година по-рано за комедията The Girl Can’t Help It. Дори се носи слух, че продуцентите на филма предложили на Елвис да играе главна роля и там, но полковник Паркър поискал за него доста голяма сума, която те не могли да удовлетворят. Приликите са не само в стила музика, но и в сцената, тъй като в The Girl Can’t Help It на тази песен група момчета правят рок пародия, танцувайки облечени в затворнически униформи. В Jailhouse Rock също има танцова сцена, която се изпълнява от десетки мъже затворници, докато тече песента, и всъщност тя е и заснета първа, като около нея е бил изграждан и целия останал сюжет. Както отбелязва музикалния критик Андрю Хики (Andrew Hickey), песента е поредният случай в творчеството на Столър и Лейбър, в който се разглежда темата за съда и затворите в САЩ, като други предхождащи я примери са Framed и Riot In Cell Block #9 на Робинс (The Robins)
За пръв път Jailhouse Rock излиза като сингъл на 24 септември 1957 година, издадена от RCA. От Б страната на сингъла е песен, невключена във филма, Treat Me Nice.
До 21 октомври Jailhouse Rock вече окупира първите позиции в САЩ, едновременно в общо седем от класациите на „Билборд“ за поп, кънтри и R&B. Тя става първа още в чартовете на Южна Африка и Великобритания. В Австралия е трета, във Финландия – седма, а в Белгия е под номер 8. В САЩ тя се задържа седем седмици на първа позиция в основната класация. Във Великобритания това е първата песен, която директно влиза в класацията под номер едно. През 2005 година тя пак се озовава на първото място там, като е третият сингъл, постигнал това извън времето на първата си поява. За кратък период сингълът продава над два милиона копия, взимайки по този начин двоен платинен сертификат от наскоро учредената Асоциация на звукозаписната индустрия на Америка RIAA.
Докато заснемат сцената с песента, Елвис имитира пеене, а по-късно музикалният запис е добавен към готовите сцени. Докато изпълнява Jailhouse Rock, Елвис играе сложна поредица от танци. В киносредите е прието, че това е и най-запомнящият се момент в актьорската му кариера. Това са и първите кадри, заснети за целия филм на 13 май 1957 година в Кълвър Сити, Калифорния. Първоначално Елвис е недоволен от хореографията на Алекс Ромеро (Alex Romero). Затова Ромеро моли Пресли да опита собствените си движения. Докато танцува, една от зъбните пломби на Елвис се отчупва и парчето попада дълбоко в хранопровода му. Парчето пломба е вдишано от Елвис по време на танците, тъй като от продуцентския екип смятат, че когато той се оплаква, че го е погълнал, просто драматизира, за да има причина да прекъснат снимките. По-късно се оказва, че парчето е стигнало чак до белия му дроб. За да го извадят, лекарите трябва да бръкнат дълбоко и имало опасност да му повредят гласните струни. Но всичко минава благополучно. Иронията е, че и в самия филм героят на Елвис се подлага на операция на гърлото и не е убеден, че ще се справя след нея, но тя се оказва успешна. И така, Елвис прекарва една нощ в болница, преди снимките да бъдат подновени.
На 17 октомври в Мемфис, Тенеси, е и премиерата на филма, който пак по модела на Love Me Tender е озаглавен с името на песента. Малко преди премиерата, Джуди Тайлър (Judy Tyler), играеща главната женска роля, умира при катастрофа. Елвис е толкова съсипан, че не присъства на премиерата. На осми ноември филмът е разпространен по кината из цяла Америка. Очаквано той достига трето място в боксофиса за месеца с приходи от четири милиона долара, надвишаващи четири пъти бюджета му от един милион. Отзивите на критиците са от възхваляващи до крайно осъдителни.
От своя страна песента е под номер 67 в 500-те най-велики песни според списание „Роулинг Стоун“, а също е и сред 500-те най-велики рокендрол песни в „Залата на славата на рокендрола“. Класирана е и сред стоте най-влиятелни песни от американското кино. И филмът, и заглавната песен, влизат в още десетки авторитетни класации.
Но има и още нещо интересно. Макар днес песента да е сред най-големите хитове на Елвис, по онова време има друга негова песен, излязла същата година, която е даже още по-популярна сред неговите фенове. Това е All Shook Up.
За нея обаче разказваме в друг епизод.
Очаквано, и Jailhouse Rock се сдобива със стотици кавъри, най-популярните от които са на Ozzy Osbourne, ZZ Top, The Animals, Sha-Na-Na, Abba, Patti Smith, Adriano Celentano и Queen.
Jailhouse Rock има версии на много езици, включително чешки, шведски, датски, норвежки, исландски, фински, немски, френски, испански, португалски, китайски и японски. Песента е изпълнявана често и в затворите, а е била включвана и в доста благотворителни кампании. Тя има дълъг живот в американската популярна култура. През 70-те години телевизията ABC пуска образователната поредица от анимационни филми Schoolhouse Rock, ползвайки за модел заглавието на песента. Парчето се отличава и с една от най-запомнящите се начални интродукции за цялата съвременна музика.
Темата за партито в затвора продължава да се развива в музиката, като един нов сценарий предлага групата 10CC в своята Rubber Bullets от 1973 година.
И нещо интересно, косвено свързано с тази песен. Става дума за сътрудничеството на Елвис с двамата му нови приятели, съавторите Джери и Майк. Полковник Паркър много иска да привлече двамата в своята компания, но те не се съгласяват и поддържат своята независимост. Това силно безпокои хората на Паркър и особено Фреди Байнсток (Freddy Bienstock), отговарящ за песните на Елвис в Hill & Range. Ако някой иска да предложи песен на Елвис, първо я изпраща до Фреди, а той и екипът му избират кои песни той да чуе и съответно да изпее за бъдещи записи. Джери и Майк са били запознати с тези правила, но Елвис сам им казва да напишат песен за него, като си пожелава да е хубава балада. Така на бял свят излиза парчето на Елвис Don’t.
Проблемът е, че жадните за печалби хора около полковника се страхуват, че ако Елвис избере песен от автори, с които неговите продуценти не са сключили предварителен договор, те биха запазили всички права върху песента за себе си и съответно биха събрали и отчисленията от тях, които при Елвис са изключително големи в онзи период. За да спечелят максимално, във всички договори хората на Паркър са вписвали като съавтор Елвис, а като съпродуцент самия полковник, макар да е било възможно той да не е имал пряко отношение към записите и продуцирането им. Затова всички песни минават първо през Абербах и Байнсток и нищо не се прави зад гърба на полковник Паркър. По същия начин Паркър е изолирал от Елвис всякакви хора, които е било възможно да го подтикнат да записва песни извън предложените му от компанията и съответно биха отклонили от печалбите. Всички, работещи с Елвис в този период, получават мизерен дял от печалбите от права. По същата причина и тримата му основни музиканти, с които често е свирел по различни места, също не са получавали процент от отчисленията, а са били назначени на много ниски фиксирани заплати към компанията. За известно време Майк и Джери са единствените независими творци, които пишат музика за Елвис. А той е изключително зависим от полковника по отношение на своя репертоар, което ще се вижда и в следващите години, когато ще го задължат да спре с концертната дейност и за повече от десет години да се занимава с все по-нестойностно музикално кино.
Темата за Елвис остава отворена и за следващи епизоди на „Музикална история“. И все пак Jailhouse Rock е един от най-запомнящите се хитове, ставайки емблематична за цяла една епоха.
Този епизод е подготвен за „Дарик радио“ и е излъчен в ефир на 28.11.2022 година.
