Крис Григоров.
Песента, за която ще разкажем, е един от най-емблематичните хитове на 60-те. Това е Blowin’ In The Wind на Bob Dylan от 1963 година.
Предисторията
Най-вероятно началото на тази история е някъде след 1833 година - годината, в която Великобритания окончателно отменя робството със специален закон. (Става дума за Slavery Abolition Act.) В продължение на повече от три века търговци на роби отиват с британски кораби до Западна Африка. Там разменят стоки за роби, след това натоварват робите и през Атлантическия океан ги извозват до Карибския регион, и по-точно до т. нар. „Западни Индии“ - Ямайка, Барбадос и Британски Вирджински острови, където ги продават на плантатори. Над десет милиона души са превозени така за период от три века. От тях половината са продадени, а други около пет милиона умират по пътя, или поради лошите условия на труд и от различни болести. Основното предназначение на робите е да работят за големи плантации за захар, памук, кафе, тютюн, ром и други. Търговците натоварват стоките, създадени чрез робски труд, и се връщат в Англия, където реализират продукцията. С парите купуват нови стоки за Западна Африка и всичко започва отначало. Първите в Англия, които яростно се обявяват срещу продажбата на роби, са протестантите. Най-известен техен представител е Алън Уилбърфорс (Alan Wilberforce), който става депутат в британския парламент и тринайсет години се бори за закон срещу робството. Законът е приет, а търговците на роби и плантаторите са компенсирани с огромни суми заради нарушената си търговия. Но за да няма сериозни сътресения в империята, робите не са компенсирани по никакъв начин и даже са принудени да работят безплатно по 45 часа седмично за уж вече бившите си господари. Група недоволни роби успява да избяга от своите господари и да се пресели в Нова Скотия, Канада. Там тези хора пренасят една песен, наречена No More Auction Block (For Me). Може да се преведе като „Няма повече да съм за продан“. Auction Block е наричана през XIX век платформата, върху която са заставали търговците на роби, за да обявят и покажат стоката си. След известно време песента се запява от тъмнокожите активисти в Гражданската война в САЩ през 60-те години на XIX век и се превръща в един от химните на тази борба, какъвто е и Aura Lea, станала по-късно основа на Love Me Tender на Elvis Presley. След това песента се пренася в църквите и университетите. Има множество записани версии на No More Auction Block (For Me), измежду които е и тази на Одета (Odetta).
В началото на 60-те години на XX век пък един от най-популярните кънтри певци, който е вдъхновител на движението за граждански права в САЩ, е Уди Гътри (Woody Guthrie). През 1961 година, докато той лежи в психиатрична клиника в Ню Йорк, където се лекува от Болестта на Хънтингтън, го посещават множество млади музиканти. Сред тях е и деветнайсет годишният Робърт Алън Цимерман (Robert Allen Zimmerman). И двамата родители на момчето са евреи, Баща му е наследник на литовски евреи от Одеса. По-редовните ни слушатели помнят, че едни други литовски евреи от Одеса вдъхновяват Луис Армстронг да пее руски песни. Е, тук вдъхновенията са малко по-различни. Когато през януари 1961 година Робърт се запознава с Гътри, той става най-верния му последовател. Така Цимерман, известен по-късно като Боб Дилън, започва живо да се интересува от движението за граждански права в САЩ, което по онова време е в пика на популярността си.
От февруари 1961 година Боб започва да свири в нюйоркски клубове и там се запознава с много тъмнокожи певци, от които чува доста американски народни песни. Дискусионно е откъде точно е чул „No More Auction Block“. Едни твърдят, че я е намерил в архива на семейство Картър, за които говорихме в епизода за хита Ring Of Fire на Джони Кеш (Johnny Cash), други, че я е чул от някакъв ученик от Ню Джърси, трети, че я е знаел още преди да се срещне с Гътри. Но едно остава сигурно. Песента вече отдавна е била в обращение и на нейна основа са правени и други песни като хитовата We Shall Overcome на Пит Сийгър (Pete Seeger).
Щом чува „No More Auction Block For Me“, Боб Дилън остава доста впечатлен от песента и от нейния протестен дух и измисля нейна доста по-различна версия.
Няколко пъти по-късно Боб твърди, че е написал „Blowin’ In The Wind“ за десет-петнайсет минути, а по-наблюдателните виждат, че от първото изпълнение до записа на песента куплетите са размествани и допълвани. Знае се със сигурност, че първият и последният куплет са съчинени в един ден, а няколко седмици по-късно е създаден и средният, който е по-сложен и включва библейска препратка. През това време Дилън все повече се впуска в протестни шествия и концерти. Политическата му активност дава насока и на цялата му музика от онова време. Негова приятелка тогава е Сузи Ротоло (Suze Rotolo), видна активистка и дъщеря на един от големите организатори на протести. Тя го насърчава да се включи и в митинги.
На 16 април 1962 година Боб Дилън за първи път изпълнява в концерт песен, която много наподобява No More Auction Block. Но в началото това не се забелязва. Чак по-късно Пит Сийгър ще е първият, който ще му даде гласност, преди и самият Боб да си признае. Песента се нарича Blowin’ In The Wind, а записът от това първо изпълнение се пази и до днес.
А записът от единственото концертно изпълнение на Боб Дилън на No More Auction Block е от 15 октомври същата година. И двете са издадени в по-късни негови компилации с концертна музика.
Текстът на песента е публикуван за пръв път през май в списание Broadside. Някои предполагат, че вдъхновението за текста е от автобиографията на Гътри, където той говори как отношението му към политиката е като към вестниците, носени от вятъра по улиците на Ню Йорк.
Когато представя Blowin’ In The Wind, Дилън казва, че това не е протестна песен и не е писана с такава цел. Но все пак тя се припознава като такава и по особен начин продължава старата слава на своя първообраз. Цветнокожите са учудени как един млад бял мъж успява да възпее техните стремежи и разочарования.
Хитът
Blowin’ In The Wind е записана на 9 юли 1962 година в студио Columbia Recording в Ню Йорк Сити, щата Ню Йорк. Студиото е на продуцентската компания Columbia Records, която издава сингъла. Изпълнена е за първи път в окончателния си вид във Великобритания за телевизионната пиеса на BBC Madhouse on Castle Street през януари 1963 година. А чак година след излизането си, песента е включена във втория албум на музиканта - The Freewheelin Bob Dylan.
Като ден на издаване на песента е отбелязан 13 август 1963 година. Продуцент на записа е Джон Х. Хамънд (John H. Hammond). От Б страната на сингъла е Don’t Think Twice, It’s All Right.
За разлика от много хитове, за които е ставало дума в нашата рубрика, Blowin’ In The Wind не получава кой знае какви добри класирания в американските чартове. Но поради своя протестен характер тя е доста излъчвана по радиостанциите и печели голяма аудитория, особено в колежите и университетите в САЩ, където редовно се изпълнява. Най-добре се представя във френските класации, достигайки до трето място. Известно е, че тази песен и останалите парчета от албума на Дилън са сред любимите неща, вдъхновявали „Бийтълс“ (The Beatles) във времето преди възхода им, за който леко открехнахме вратата в предишния епизод.
През 1994 година Blowin’ In The Wind е включена в „Залата на славата на Грами“, а по-късно влиза и в 500-те най-велики песни за всички времена на списание Rolling Stone под номер 14.
Дискусии за текста
Боб Дилън е известен със своите двузначно тълкувани текстове. Тук най-дискусионният момент е репликата The answer, my friend, is blowin' in the wind. Не се разбира дали се има предвид, че отговорът е очевиден и право в лицето, или че е неуловим като вятъра. Самият Дилън пише по-късно, че отговорите идват по вятъра като листчета хартия, които падат така, че никой да не може да ги улови и после да ги разбере. Според него най-големите престъпници са онези, които се обръщат настрани, дори и когато видят нещо нередно. В предишния епизод говорихме за антивоенните настроения и за преосмислянето на „Американската мечта“. Тук виждаме същото. Само пет години по-рано излиза книгата „По пътя“ (On The Road) на Джак Керуак, която отваря много въпроси пред младите американци.
В друга част от текста на Blowin’ In The Wind някои критици, измежду които най-популярен е Майкъл Грей (Michael Gray), виждат препратка от библейски текст: „Сине човешки, ти живееш всред размирен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат.“. Цитатът е от втория стих от глава 12 на Книга на пророк Йезекиил от Стария завет. При Боб Дилън текстът е:
How many times must a man turn his head Pretending he just doesn't see?) и нататък: How many ears must one man have Before he can hear people cry? („Колко пъти човек трябва да обърне глава, преструвайки се, че не вижда? Колко уши трябва да има човек, преди да може да чуе хората да плачат?“.)
Може би първият стих от текста на песента е най-известен:
How many roads must a man walk down Before you call him a man?
(Колко много пътища трябва да извървиш, за да станеш човек?).
Именно тази фраза е последният въпрос в популярната научно-фантастична книга на Дъглас Адамс (Douglas Addams) „Пътеводител на галактическия стопаджия“ (The Hitchhiker's Guide to the Galaxy). Попитан как гледа на това, Дилън отговаря, че може би присъствието му в книгата е случайност.
Много е дискутирано върху тези първи два реда от текста на Дилън. Както отбелязва музикалният критик Андрю Хики, движението за граждански права има множество искания, но едно от основополагащите е признаването на това, че чернокожите също са човеци. Английската дума Man значи мъж, но има и по-широкото значение на човешко същество. Неслучайно и в други песни, изпълнявани от чернокожи, като When Do I Get to Be Called a Man? на Биг Бил Броунзи (Big Bill Broonzy), думата присъства като част от заявката за равнопоставеност. Това е така, защото винаги когато бял човек заговори за чернокож мъж, независимо от възрастта му, го е наричал пренебрежително „момче“ (Boy). В едно от най-известните писма, които Мартин Лутър Кинг написва от затвора в Бирмингам, Алабама, на 16 април 1963 година, година след като Боб Дилън пише песента си, ръководителят на движението за граждански права на чернокожите изрежда множество форми на сегрегация спрямо тях. Там той казва: „…Когато малкото ти име стане „Негър“, презимето ти стане „Момче“ (без значение на каква възраст си), а фамилията ти стане джон, а към жена ти и майка ти никога не се обръщат с уважителното „Госпожо“,… Тогава ще разбереш защо ни е трудно да чакаме.“
Откъсът в оригинал е: …when your first name becomes "nigger," your middle name becomes "boy" (however old you are) and your last name becomes "John," and your wife and mother are never given the respected title of "Mrs."… Then you will understand why we find it difficult to wait. Всъщност Кинг публикува цялото писмо в своя книга от 1964 година, която озаглавява „Защо не можем да чакаме“ (Why We Can't Wait). Та в смисъла на всичко казано дотук, обръщението „човек“ не е просто афоризъм или игра на думи, а е директно послание към тогавашното американско общество.
Реакциите към Blowin’ In The Wind са изключително разнообразни - от възторжено одобрителни до рязко осъдителни.
Песента има стотици кавърверсии. Има я дори в няколко шведски варианта, а също и на немски в изпълнение на Марлене Дитрих (Marlene Dietrich). Интересен е случаят с версията на Питър, Пол Енд Мери (Peter, Paul And Mary). Те записват песента като част от своя албум In The Wind от 1963 година. Записът се случва още преди издаването на версията на Боб Дилън. Но освен нея, в записите са включени още две от песните на Боб Дилън. Причината е, че продуцент на Боб в началото на записите за албума му, който тогава е с работно заглавие Bob Dylan’s Blues, е Алберт Гросман (Albert Grossman). Същият този човек създава групата Peter, Paul & Mary и влага доста енергия в това да ги извади от маргиналната сцена на американския фолк и да ги превърне в търговски продукт за по-широка аудитория. И той успява. Но в договорите, които Гросман е подписвал с различни артисти, той изключително ги е ощетявал от авторски и сродни права, също както е правел и полковник Паркър, когото вече срещахме в предишни епизоди. Та за известно време Гросман става продуцент и на Боб Дилън във време, когато той все още не е твърде популярен. Гросман така разписва договорите, че Дилън да взема само 40% от отчисленията за авторските права върху песните си, а Гросман да получава 35%. Осъзнал колко ощетяващо за него е това, Дилън с течение на времето все повече е избягвал Гросман и е работел приоритетно с Хамънд като продуцент. Подразнен, че не може да подчини Дилън в пълна зависимост, Гросман взема няколко от неговите песни и ги записва със своята изкуствено създадена група Peter, Paul & Mary. И тяхната версия на Blowin’ In The Wind излиза само три седмици след тази на Дилън, като получава много по-добри класирания в чартовете на САЩ, понеже разпространителската мрежа, използвана от Гросман, е работела доста по-добре, а и тройката музиканти вече има два успешни албума зад гърба си. Така тази версия на песента стига до второ място в Billboard Hot 100 и продава над милион копия. Групата го записва и още няколко пъти след това.
Самият Боб Дилън успява да добие национална известност, чак когато участва в концерт, заедно с Peter, Paul And Mary в Нюпорт. Те са заедно и на прочутият Марш за работа и свобода, където и Martin Luther King (Мартин Лутър Кинг) изнася своята прословута реч, известна като „Имам една мечта“. Но за нея друг път. Стиви Уондър (Stevie Wonder) прави свой вариант на Blowin’ In The Wind през 1966 година, влязъл в първата десетка на класацията за сингли на Billboard. Dolly Parton (Доли Партън) също има своя версия от 2005 година.
Песента става много популярна най-вече на протести в подкрепа на мира. Тя е доста изпълнявана в католически и протестантски църкви, макар някои от духовниците там да са против нея. Споменавана е както от папа Йоан Павел Втори, така и от наследника му Бенедикт Шестнадесети. Песента е сочена за първото по-сложно и сериозно усилие на Боб Дилън в музиката, което ще бъде последвано от бляскава кариера.
Този епизод е подготвен за „Дарик радио“ и е излъчен в ефир на 10.04.2023 година.
