Продължаваме да разглеждаме музикалната продукция от 2022 година. В първата част ви показах най-любимите си образци от поп музиката. Предстои да завием в едно още по-любопитно за мен музикално поле – това на рок музиката и нейните разновидности.
В началото предлагам най-любимите ми албуми.
Calling Cadence – „Calling Cadence“
Жанр: Blues Rock, soul
Още в края на 2021 година забелязах тази калифорнийска група. Това е техният дебютен албум, а звучат толкова добре, сякаш са свирили години наред. Ключът е в записа, който е изцяло аналогов, без нито един компютър във всички етапи на работа. Зад групата стоят основно двама музиканти – Oscar Bugarin, който е основен композитор, китарист и певец, и още един вокалист на име Rae Cole. Албумът предлага голямо разнообразие от музика, в което се открояват песни като „This Time“, „So Far Away“ и „King“. Моят акцент обаче е върху други по-важни песни, излезли и като сингли. Това са „Throw My Body“, „California Bartender“ и „Good Day“.
Любопитното е, че малко след този албум излезе и втори, озаглавен „Acoustic Session, Vol. 1“ и там отново можеха да се чуят същите песни в по-олекотени версии. Мой фаворит стана и версията на „Burn These Blues“.
Mysteries Of The Revolution – „Longing For The Dawn“
Жанр: Progressive Rock
Този инструментален албум ми направи много силно впечатление. Основните двама музиканти в базираната в Лондон група са Daniel Biro – клавишни и програмиране – и барабанистът BB Davis, който свири и на флейта. Двамата са сешън музиканти и пишат основно филмова музика, а това им е страничен проект за удоволствие. За него те привличат още китаристът Vincenzo Magnala и басистът Andy Alexander, както и други гост-музиканти. Тук има много неща за отбелязване, между които „You Turn Me On“, „Joe“ и заглавната „Longing For The Dawn“. Обърнете внимание и на „Heavy On Karma“, „One Whisper“ и също на „The Distance Between Us“.
Mad Fellaz – „Road To Planet Circus“
Жанр: Progressive Rock, Pop-Rock
Пореден интересен албум на италианците от „Mad Fellaz“. Музиката им остава все така специфична, но и все по-близка до обикновения слушател. Звукът на групата е богат и това не е случайно, предвид големия брой музиканти. Основните са Paolo Busatto и Ruggero Burigo – китари, Enrico Brunell – клавишни, Carlo Passuello – bass, Andrea Cecchetto – барабани, Rudy Zilio – флейта и кларинет и основният вокалист Luca Brighi. Най-важните песни за мен тук са три. Първата е „Candy Store“, след това „Tuareg’s Dance“ и накрая най-любимото ми парче в албума – „Sips Of Confidence“.
Simon Phillips – „Protocol V“
Жанр: Progressive Rock, Fusion
Барабанистът Simon Phillips, който редовно следя, представи поредния албум със своя музикален проект „Protocol“. Това се случи след една малко по-дълга пауза, причинена от пожар, при който къщата му изгоря до основи в края на 2017 година, а с нея и домашното му студио. Но чакането си струваше, защото Phillips се връща към стария звук на групата, присъединявайки отново и саксофонист в лицето на младия Jacob Scesney. Групата за албума му се допълва от опитния Otmaro Ruiz (клавишни), многообещаващия млад китарист Alex Sill, както и от постоянния член от десетилетие Ernest Tibbs (бас). От този албум едно от най-впечатляващите парчета е „Isosceles“, а моята гореща препоръка е за по-лиричната композиция „Nyanga“.
Galaxy – „Runaway Men“
Жанр: Hard Rock
Това е дебютен албум за нидерландската група. Любопитното за него е, че е записан още през 1997 година, но чак през 2022 година, след 25 години в неизвестност, е издаден. Музикантите в него вече са се оттеглили от активна кариера, но са останали приятели . В състава са Басистът и вокалист Bart Schwertman и китаристът и втори певец в групата Niels Lingbeek. Четворката се допълва от Ard Ofers (клавишни) и неговия по-голям брат Niels Ofers (ударни). Тук ще ви предложа „Lady Of Fire“ и „In Her Head“.
Alta Forma – „Spatium & Tempus“
Жанр: Progressive Rock
Любопитен проект представи групата „Alta Forma“ и той е пръв за момчетата. Движещата сила тук е композиторът и китарист Antoine Fafard, известен повече с участието си в инструментални проекти, А гласът е на JK Harris. Тук ще отбележа песни като „Never After“, „Invisible Time“, „Impossible Hero“ и най-вече „Climbing To Infinity“ и „Time To Dive“.
Children Of The Sun – „Roots“
Жанр: Hard Rock
Това е втори албум на шведската банда след „Flowers“ от 2019 година. Всичко тук е вдъхновено от музиката на 60-те години. Водещият глас е на Josefina Berglund Ekholm. Важните парчета тук за мен са „Reflection“ и „Man In The Moon“.
Crossing Rubicon – „Perfect Storm“
Жанр: AOR, Hard Rock
„Crossing Rubicon“ е мултинационална група, в която се откроява турският китарист Cenk Eroglu и певецът John Bisaha от Ню Йорк. Най-запомнящите се песни тук са „Cry Me A River“ и „Scar“.
Vast Conduit – „Always Be There“
Жанр: Progressive Rock
Това е един доста разнообразен албум, където моят избор ще акцентира върху „Of a Feather“ и „500 Miles“.
D’virgilio, Morse & Jennings – „Troika“
Жанр: Progressive Rock, Folk rock
Този албум, записван в трудните дни на Covid пандемията и събиращ гласовете на Ross Jennings, Nick D’virgilio и Neal Morse, ни връща към 70-те, годините на класическия рок. Тук ще обърна внимание на две обобщаващи за албума песни – „Second Hand Sons“ и в още по-голяма степен лиричната „Julia“.
Тук ще дам няколко песни, излезли през 2022 година, като няма да наблягам толкова на албумите, в които са включени. Започвам с „Key Lime Blues“ от албума „Vortex“ на Derek Sherinian.
И като сме на вълна китарни инструментали, чуйте още Funky Cyborg от едноименния албум на Pascal Vigne, и „The Squid King“ от албума „Crescent Spoon“ на „Regressor“. Тук щеови предложа и нещо акустично от албума „Two“на Peter Groesdonk, озаглавено
„Earth on Sale“. И още един инструментал ме спечели през годината. Това е „Generosity“ от албума „Nanot“ на „Nanot“. И още нещо инструментално, този път препращащо към стара кънтри мелодия – „Don’t Give Up! Suite- II: Under the Pine Tree“ от „Don’t Give Up“ на Alexandra Zerner. Не мога да не спомена и албумите „Cosmic Comedian“ на „Dead End Space“, „War Of The Worlds, PT. 2“ на Michael Romeo, „Superficial Society“ на „Clouds Of Clarity“, и „Hail To The Heroes“ на „Girish & The Chronicles“, където също има доста любопитни неща за слушане.
Говорейки за връщане към миналото, трябва да кажем за една песен, която се появи между другото, но смесва в себе си две по-стари парчета, обличайки ги в рок аранжимент. Става дума за „If You Could Only Return of the Mack (P3 Mash-Up)“ на 5th „Sonic Brigade“ от тяхната компилация „5478 Days (15 Year Anniversary Collection)“. Следва една песен, откриваща албума „According to Jurgen Schelander“ на „Sweet Freedom“, наречена „The River Of Silver And Gold“. Обръщайки глава към италианския рок, намираме „Ranestrane“ и албума им „Apocalypse Now“ и там моя поглед се спира на първата част от дългата композиция „The Eden Cries“.
Накратко ще представя и още няколко песни. „Hungersite“ от албума „Dripfield“ на „Goose“, „Lazy Daisy“ от албума „Wired Ways“ на „Wired Ways“, „Battle For Love“ от „Clark (Soundtrack From The Netflix Series)“ на Mikael Akerfeldt, „Becks Bru“ от „Choose Your Froot“ на „Slinky Machine“, „I’ll Just Keep Tryin’“ от Inner Shibori на Jesse Correll, „Something In The Darkness“ от „Castaways“ на „Dive Bar Saints“, „Face The Storm“ от „Face The Storm“ на „After Lapse“ и „Reflections“ от „Jabuticaba“ на „Jabuticaba“.
И още няколко интересни албума – „Rough Diamond“ на Eddie Vantez, „A-Z“ на „A & Z“, „Close To The Sun“ на „Fortune Child“, „Rule Of Three“ на Ian Danter, „Everglow“ на Bobby Stoker, „Downland“ на Claus Fischer, „Revelation“ на „Opera Nera“, „Volume One“ на „Turkish Delight“ и „High and Dry“ на „State Cows“. В хард рок жанра се появиха още стойностни музикални проекти като „Balance of Extremes“ на Cody Carpenter, „Origin“ на „Baptiste Brun“, и „Zeus In Chains“ на Steve Vai. В AOR сферата за отбелязване е и „Guiding Star“ на „Zadra“, а в прогресив рока имаше още няколко важни заглавия като „Revival Of The Fittest“ на „Redstacks“, „A Song Of Spring“ на „Tiger Moth Tales“, „Only Passing Through“ на „Pattern-Seeking Animals“, „The Amazing Grace“ На John Elefante, „Spacing Out…“ на „Abel Marton Nagy’s Cosmos Band“, „Deep Reef Dream“ На „The Light in the Ocean“, „From The New World“ на Alan Parsons, „Sever“ на „Inhalo“ и „Microcosm“ на Alex Carpani.
И накрая завършвам с поредица от китаристи, които чух през 2022 година и ми направиха приятно впечатление. Те свирят не само рок, но понякога и поп и джаз, какъвто е примерът със Steve Oliver. През изминалата година го чухме с албума му „Sojourn“. В същото време Morgan Reid се чува в „Terran“, Andrey Gadzhibalaev представи проекта си „Fourth Dimension“, Andy Gillion издаде своя „Arcade Metal“, а от Anders Buaas можахме да се насладим на „TheEdinburgh Suite“. Други забележителни китаристи, които открих през годината, са италианецът Andrea Seveso, който чух в албума на „Kraemer“ „All the Way“, неговият сънародник Fabrizio Abrate като част от „The Kaleido Sound Project“ и албума им „Into the Unknown“, американецът Austen Klinger от „A Notion Of Silence“, благодарение на техния „Nomad“, канадецът Jacob Deraps и групата му „Deraps“, представила и дебютен албум със същото заглавие, финландецът Pepe Reckless от „Reckless Love“, които ни зарадваха с „Turborider“, швейцарецът Marco Puglisi,, с основен принос за албума „Neogenesis“ на „Syndrone“, шведът Love Magnusson от „Dynazty“ и техния „Final Advent“, индиецът Renlamo Lotha от „About Us“ и дебютния им албум „About Us“, както и съзвездието от китаристи от проекта „The Mystic Technocracy, Season 2: The Age Of Entropy“, част от поредица концептуални албуми на прогресив рок групата „Docker’s Guild“.
Ако дори и това голямо количество от музика не ви стига, можете да проследите и другите части от музикалния преглед за 2022 година в жанровете поп и джаз.
Крис Григоров.