# # #
Меню

Есета и размисли

Водеща
снимка: Мира Рахнева
27.05.2026
Кой съм аз? Или опит да ви се представя, Част I
Колко много пъти ми се е налагало да се представям! И колко излишно ми се струва това днес, когато всеки може да разбере как се казваш, на колко години си, откъде си, къде си живял, какво си учил и работил, какво правиш днес... Достатъчно е да имаш едно или две от нещата и сам, с малко усилия, би открил и другите, особено ако насреща си имаш човек, на когото често му се налага да се представя, и поради това животът му в цифри и данни е датиран с точност на много места. Този куп обща информация е нещо, което лесно може да се намери. В това отношение навярно един ден изкуственият интелект би знаел повече за нас, отколкото ние. Би знаел колко е средногодишният ни доход, какво гледаме ежедневно от телефона си, какви интереси имаме, какво привлича вниманието ни, какво ни отблъсква, какво ни разсмива и разплаква, какво ни изненадва и от какво ни доскучава. А може би и вече този ден е дошъл! Анализите биха могли да са още по-детайлни и точни във време, в което камерите около нас стават все повече на брой, а животът ни е все по-определян от технологиите.
 
Най-четена
„Ку-Ку бенд“ и митът за прокарването на чалгата: Част I
14.04.2021
„Ку-Ку бенд“ и митът за прокарването на чалгата: Част I
Ако четете този текст с предразсъдък, едва ли следващите редове ще говорят на вашия език. И все пак, много хора съм срещал в живота си, които с твърда увереност говорят, че Слави Трифонов е най-големия виновник за популяризирането на чалгата в България, каквото и да се има предвид с това понятие. Иначе казано, Слави като проводник на чалгата играл основна роля за това днешните млади хора да не слушат стойностна музика, а чалгата да има толкова масов характер. 
Лична позиция: Пандемията от всезнание
12.01.2022
Лична позиция: Пандемията от всезнание
Много се изписа по темата за пандемията. В изминалите две години ежедневно бяхме бомбардирани от информация и сами се заливахме взаимно с нея. И бидейки неспециалисти, много от нас вземаха неинформирани позиции и изразяваха неподготвени мнения.
2021: Равносметка на първата година на блога
03.01.2022
2021: Равносметка на първата година на блога
На фона на трудната във всяко отношение 2021 година, в която едновременно трябваше да се справяме със здравна, политическа и икономическа криза и всички техни последствия за културата и медийната среда у нас, мога да отбележа годината като изключително успешна за моя блог. 
14.08.2021
За мотивацията ми да създам блог
В началото на август 2021 година ме потърси Жюстин Томс, която пише книга за блоговете, за да й разкажа за своя опит. И макар отскоро да бях започнал своя блог и да не смятах, че моят твърде скромен опит може да е полезен за такъв сериозен труд като нейния, с радост разказах за своите мисли и преживявания, свързани с блога. За да прочетете интервюто, последвайте линка тук.
„Ку-Ку бенд“ и митът за прокарването на чалгата: Част II
21.04.2021
„Ку-Ку бенд“ и митът за прокарването на чалгата: Част II
В предишната част разказахме за „Ку-Ку бенд“ през 90-те години в контекста на тенденциите за поп и фолк. В края на десетилетието, а особено в началото на новия век, компаниите като „Пайнер“ и „Ара мюзик“, специализирани само в издаване на български поп-фолк, постепенно налагат визията като акцент в продукцията на фолк певиците, следвайки международни тенденции, но и съобразявайки се с българския манталитет на младите хора. 
30.09.2020
Политическата коректност и прякорите
Колко интересно нещо са прякорите, които някогашните българи са поставяли! Пък сега политически коректното говорене така ни лиши от тая простонародна способност да изваждаме на показ отличителното у човека, било то и слепотата му…
27.07.2020
Пресечните точки между доверието и откровеността
По естествен път ние се движим от доверие и откровеност към недоверие и лъжа. Защо е така? Дали защото объркахме категориите? Или защото се стремяхме да подменим понятията? По това разсъждавам тези дни и моля да ме извините, ако се впусна в многословие.
24.11.2019
Глобално и локално: Къде сме ние?
Кое ни липсва в днешния тъй глобален и свободен свят, за да можем едновременно да се самоопределим като българи и като граждани на света, без да имаме противоречие с нито едно от двете определения? Наше и чуждо – опозиция ли е в днешно време, и ако е, то полезно ли е за нас да го възприемаме като опозиция, за да поставим себе си на една от везните?
19.06.2019
Учене и преподаване
Няма как от незнанието да се прехожда към знание отведнъж и без никакво предварително знание. Много учители по български език и литература, а и не само, се опитват практически да ми докажат, че е възможно.
31.05.2018
Писането: Между стара и нова информация
Много особен процес е писането. Не лъжат тези, които твърдят, че съзнанието има поток и той не спира. И наистина, този поток не само че не спира, но когато човек напряга ум в писане, той сякаш се засилва. Стари води се оттичат, нови се вливат. И няма край. И дори да искаш да се абстрахираш от новото, проникнало в теб и за момент да го игнорираш, се чувстваш глупаво затова, че съзнателно капсулираш мислите, сякаш бягайки от тяхното преобразуване по-нататък, което единствено би доказало или отрекло дълготрайната им стойност.
25.10.2017
Децата с интелектуални затруднения и измеренията на щедростта
Възхищавам се на всички майки на деца с тежки интелектуални затруднения, придружени от двигателни проблеми. Те знаят, че живота, който отглеждат, не разбира сам за себе си. Знаят, че подобрението означава само детето да не издава силни звуци среднощ и да не прави резки движения и нелицеприятни физиономии.
11.09.2017
Образованието като избор
Все по-често срещам младежи, които ми споделят, че не изпитват удоволствие от нищо и затова много трудно могат да изберат какво висше образование да запишат и какъв професионален път да предпочетат. Разбира се, можем да кажем, че причините за това са много, но на мен ми се иска да отделя внимание на две много важни.
07.09.2015
Щастието като търсене по ключови думи
Търсенето на смисъл придава смисъл. Търсенето на щастие създава щастие. Търсенето на преживявания създава преживявания. Ако не търсиш, а само чакаш, ще ти се случват само неща, които никога не би търсил.
Фотограф: Мира Рахнева
За щастието в оковите на уврежданията, част II
Продължавам да пиша по тази нелека тема. В първата част обясних за ситуацията на физически и пространствени ограничения, в която израствах не само аз, но и милиони други деца по света, и за трудността да се преодолеят предразсъдъците. Тук ще завърша темата, пречупвайки я през моя личен опит на неспециалист.