# # #
Меню

Есета и размисли

Водеща
снимка: Мира Рахнева
27.05.2026
Кой съм аз? Или опит да ви се представя, Част I
Колко много пъти ми се е налагало да се представям! И колко излишно ми се струва това днес, когато всеки може да разбере как се казваш, на колко години си, откъде си, къде си живял, какво си учил и работил, какво правиш днес... Достатъчно е да имаш едно или две от нещата и сам, с малко усилия, би открил и другите, особено ако насреща си имаш човек, на когото често му се налага да се представя, и поради това животът му в цифри и данни е датиран с точност на много места. Този куп обща информация е нещо, което лесно може да се намери. В това отношение навярно един ден изкуственият интелект би знаел повече за нас, отколкото ние. Би знаел колко е средногодишният ни доход, какво гледаме ежедневно от телефона си, какви интереси имаме, какво привлича вниманието ни, какво ни отблъсква, какво ни разсмива и разплаква, какво ни изненадва и от какво ни доскучава. А може би и вече този ден е дошъл! Анализите биха могли да са още по-детайлни и точни във време, в което камерите около нас стават все повече на брой, а животът ни е все по-определян от технологиите.
 
Най-четена
„Ку-Ку бенд“ и митът за прокарването на чалгата: Част I
14.04.2021
„Ку-Ку бенд“ и митът за прокарването на чалгата: Част I
Ако четете този текст с предразсъдък, едва ли следващите редове ще говорят на вашия език. И все пак, много хора съм срещал в живота си, които с твърда увереност говорят, че Слави Трифонов е най-големия виновник за популяризирането на чалгата в България, каквото и да се има предвид с това понятие. Иначе казано, Слави като проводник на чалгата играл основна роля за това днешните млади хора да не слушат стойностна музика, а чалгата да има толкова масов характер. 
Фотограф: Luba Ertel
06.10.2023
Де е България? Част V: Толерантни ли са българите към другите етноси
Много хора говорят за толерантност, но аз по-скоро си мисля, че е безразличие и липса на интерес. Обобщенията не са нещо хубаво, но мога да споделя някои наблюдения. Някои от етническите общности живеят своя затворен живот в крайните квартали и в запустелите села и никой не се интересува от тях.
Де е България? Част IV: Колко от българите са политически активни
27.09.2023
Де е България? Част IV: Колко от българите са политически активни
В България почти всеки претендира, че разбира от политика. Малкият човек е интересен феномен. Той винаги не вярва на големи думи, но върви натам, накъдето вървят много други малки хора. Казано по друг начин, принадлежността към стадото и доверието към водачите върви заедно със скептицизма към правдивостта на същите тези водачи.
Де е България? Част III: Как ни се отразяват политическите промени
20.09.2023
Де е България? Част III: Как ни се отразяват политическите промени
Преминаването от тоталитарен режим към демокрация много тежко се отрази на българите. За прехода в социалистическите страни има много и различни теории, но за българският случай всички експерти, без значение какви възгледи изповядват, са единодушни, че е трансформация на политическата власт в икономическа и след това обратно – от икономическа в политическа. В началото това започва чрез външно-търговски дружества, през които чрез фиктивни сделки се изнасят капитали и външният дълг на България става огромен.
Фотограф: Мира Рахнева
26.07.2023
Какво е да си незрящ журналист, част III: Създаване на текстове
Създаването на текстово съдържание от незрящ минава през същите неща, през които вече описах как преминава и незрящия потребител на вече излезли публикации. Това е така, защото той сам не може да е стопроцентов автор на статията, тъй като поне снимките към нея трябва да са създадени от друг, а трети да е направил подходящото визуално оформление. 
„Braille FM“: Гледните точки на и за слепите. Част VIII
08.06.2023
„Braille FM“: Гледните точки на и за слепите. Част VIII
Продължавам вече започнатата тема за начините на отразяване и как те повлияват на връзката с аудиторията. Понеже в края на предишната част заговорих за позитивното в нашето радио, та се сетих за Мира Попова и Ангел Сотиров.
Какво е да си незрящ журналист, част II: Подготовката при незрящите
14.12.2022
Какво е да си незрящ журналист, част II: Подготовката при незрящите
Стъпвайки на всичко, което вече изговорих в предишната част, сега вече мога да конкретизирам. И тъй като занаятът се учи най-добре, когато първоначално си в ролята на потребител, оценяващ кой как поднася информацията, ще започнем оттам.
За щастието в оковите на уврежданията, част I
19.11.2022
За щастието в оковите на уврежданията, част I
Казвали са ми, че заглавието на едно есе трябва да се напише накрая. Защото, когато човек пише нещо толкова лично, той не винаги има ясна идея как ще изглежда то след последния му ред. Аз реших да поставя това заглавие в стил класическа философия от XVIII век, защото ми се иска да не губя насоката на мисълта и основната нагласа, с които го започвам.
Какво е да си незрящ журналист. Част I: Общата подготовка
06.09.2022
Какво е да си незрящ журналист. Част I: Общата подготовка
В тази статия ще ви разкажа за проблемите и предизвикателствата, пред които се изправя всеки незрящ човек, който реши да бъде журналист. Опитал съм се в няколко части да обобщя целия си досегашен опит и се надявам, че това ще помогне и на други, които биха искали да се занимават с журналистика. 
„Braille FM“: Гледните точки на и за слепите, Част IV
10.08.2022
„Braille FM“: Гледните точки на и за слепите, Част IV
Темата за работата ми в „Брайл FM“ е доста дълбока и изпълнена с различни преживявания. Затова три материала не стигат да я разкажа. В третата част разказах за техническата страна в правенето на предаването „Отзвук“ и за последвалите го музикални проекти. Преди да продължа обаче, иска ми се още да поговоря за „Отзвук“ и за образът на слепите в медийната среда.
„Braille FM“: гледните точки на и за слепите, част III
11.07.2022
„Braille FM“: гледните точки на и за слепите, част III
В края на предишната част започнах разказа за предаването „Отзвук“ и защо то бе нужно на медийната среда като един своеобразен мониторинг на това, което се пише за хората с увреждания. Тук ще поговоря още малко по тази тема, описвайки и самия процес, по който се правеше предаването.
„Ку-Ку бенд“ и митът за прокарването на чалгата. Част IV
26.06.2022
„Ку-Ку бенд“ и митът за прокарването на чалгата. Част IV
Признавам, че когато започнах да пиша по темата, не подозирах колко много ще трябва да напиша, за да докажа нещо, което и без доказване е факт. Първоначално предвиждах материалът да е само един, после два, а в края на краищата се получиха три части, разглеждащи различните аспекти от тази многолика картина. 
„Braille FM“: гледните точки на и за слепите, част II
01.06.2022
„Braille FM“: гледните точки на и за слепите, част II
Продължавам историята за участието ми в онлайн радио „Брайл FM“. В предишната част разказах как узрях за работата в това радио, как чух за него и как се свързахме с директора му Владислав Кацарски. Какво последва оттогава насетне?
Фолклорът като извор на познание, част III: Какво дават плодовете
25.05.2022
Фолклорът като извор на познание, част III: Какво дават плодовете
Всички, които са чели предишната част на това есе знаят, че там разказах как в своето юношество преосмислих фолклора през езика и историята. В началото си задавах въпроса къде е общият корен, след това се питах колко разклонения има този корен във времето и накъде водят те.
„Braille FM“: Гледните точки на и за слепите, част I
04.05.2022
„Braille FM“: Гледните точки на и за слепите, част I
Пишейки този материал, ще се опитам да разкажа какво означаваше за мен работата в радиото и как гледам на нея днес. Мои приятели и познати научаваха за различните страни от тази работа. Но сега ще опитам да я погледна в цялост.
Фолклорът като извор на познание, Част II: Накъде водят клоните
06.04.2022
Фолклорът като извор на познание, Част II: Накъде водят клоните
Може би сте учудени от странното на пръв поглед заглавие, но то има общо с първата част на това есе, в която разказах как обикнах народното творчество и как установих, че неговите общи корени следва да търсим в езика. Асоциацията с дърво на рода не е случайна, защото говорейки за фолклор, ние говорим както за езика, от който е сътворен, така и за историческата действителност, където се развива.
Фолклорът като извор на познание, Част I: Къде е общият корен
16.03.2022
Фолклорът като извор на познание, Част I: Къде е общият корен
Моите приятели и познати се делят на две основни групи: Едните твърдят, че българските народни песни, приказки, предания и легенди са пропити с мъдрост и са израз на народен гений, каквото и да значи това понятие, другите, че са напълно безсъдържателни и излишно им се придава стойност с цел възпитаване на любов към българското.